Стивън Кинг
Параноично: Песен
Не мога да мръдна навън
пред вратата ми дебне някакъв пън
с дъждобран,
пуши цигара.
Но.
Аз си го описах в дневника,
а и пликовете подредени са
на леглото,
облени в кървавата светлина
от рекламата над бара срещу моята врата.
Той знае, че ако умра
(или за малко някъде почезна)
дневникът ще отпътува и всичко се разчува
в ЦРУ Вирджиния.
500 плика, купени от
500 будки и всеки различен
и 500 тетрадки
с 500 страници всяка.
Готов съм.
Оттук го виждам
цигарата му блещука
точно над яката,
а някъде в метрото, мъж предъвква мойто име
застанал под реклама за „Черно кадифе“.
Мъже разговарят за мен в тъмни стаи.
Звъни телефонът, но чува се само мъртвешки хрип.
В бара отсреща чипонос револвер
в тоалетната, от ръка на ръка преминава.
На всеки куршум пише моето име.
Моето име го има във черните папки
моето име го търсят във всеки некролог.
Разследват и майка ми;
тя, слава богу, е мъртва.
Но те й изследват почерка
и разглеждат всяко кръгче на Ръ-то
и чертичка на Тъ-то.
Брат ми е с тях. Май вече ви казах?
Жена му — рускиня,
а той все ме кара
да попълвам разни формуляри.
Всичко си ми е в дневника.
Слушай…
слушай,
внимателно слушай:
Комментарии к книге «Параноично: Песен», Стивън Кинг
Всего 0 комментариев