«Измамена»

П. С. Каст, Кристин Каст

Измамена

Благодарности

Както обикновено, искаме да благодарим на Дик Каст, татко/дядо, задето знае всичко, свързано с биологията, и за помощта му с други работи.

Благодарим на невероятния си агент Меридит Бернстийн, на която дължим идеята, поставила началото на тази поредица.

Благодарим и на нашия екип — Дженифър Уайз и Стефани Линдскот от Сейнт Мартин, защото ни помогнаха да създадем тази чудесна поредица. Едно голямо «обичаме ви» за талантливите дизайнери на корицата.

Специални благодарности и на «Улични котки» — организация за спасяване и осиновяване на улични котки в Тулса. Подкрепяме «Улични котки» (всъщност осиновихме Нала от тях) и оценяваме тяхната любов и всеотдайност към котките. За повече информация може да посетите страницата им на www.streetcatstulsa.org. Ако имате желание да направите дарение на приют за домашни любимци, те са отличен избор.

(обратно)

Първа глава

— Нова съученичка. Глей там! — каза Шоуни, като се настани на масата, която сме си заплюли за наша и винаги сядаме на нея по време на обяд или вечеря.

— Ужас, сестра ми, ужас! — Гласът на Ерин прозвуча като ехо.

Двете имаха уникална връзка помежду си и затова ги наричахме Близначките, въпреки че Шоуни бе шоколадова брюнетка от Ямайка, а Ерин — синеока блондинка от Оклахома.

— За щастие е съквартирантка на Сара Фрийбърд — каза Деймиън и посочи с очи към дребното момиче, което показваше на новачката залата за хранене. — Въпреки шока от това, че е попаднала тук, изглежда облечена с доста повече вкус от Сара. Може би ще успее да й повлияе в правилна посока и да я спаси от пропенсията й да носи отвратителни обувки.

— Деймиън, пак ми играеш по нервите с твоите шантави думи.

Той ставаше много по-женствен от обикновено, когато се нацупи (което е нормално, нали е гей).

— Ако лексикалната ти култура беше малко по-широка — каза той, — нямаше да ти се налага да носиш речник, когато разговаряш с мен.

Близначките присвиха очи и се приготвиха да се нахвърлят върху него, но тогава Стиви Рей се намеси. Със своя ужасен провинциален акцент тя обясни значението на думата, все едно отговаря в час:

— Пропенсия означава често изразявано естествено предпочитание. Надяваме се сега да спрете да се джафкате и да започнете да се държите нормално. Знаете, че всеки момент ще започне родителската среща и не е необходимо да се държим като бавноразвиващи се.

— О, по дяволите! Съвсем забравих за родителската среща.

Деймиън изпъшка и заблъска главата си в масата (при това не особено леко).

— Аз също забравих.

И четирите го погледнахме със съчувствие. Неговите родители нямаха нищо против, че е белязан, че може би ще се превърне във вампир или по-лошо — тялото му ще отхвърли Промяната и той ще умре. Но не можеха да преглътнат това, че е гей.

Все пак родителите му нямаха нищо против той да е тук. За разлика от тях майка ми и загубенякът, който ми се явява доведен баща, мразеха абсолютно всичко, свързано с мен.

— Моите старчета няма да дойдат. Миналия месец дойдоха, а сега ще са заети — каза Шоуни.

— Това само потвърждава роднинската ни връзка. И моите старчета няма да дойдат, писаха ми имейл, че ще ходят на круиз до Аляска с леля Алан и чичо Лойд. — Ерин сви рамене със същото безразличие, което демонстрира и Шоуни от това, че няма да види родителите си.

— Деймиън, може би и твоите родители няма да дойдат? — попита с надежда Стиви Рей.

— Няма начин. Този месец имам рожден ден. Ще ми носят подаръци.

— Е, не е толкова зле — подхвърлих аз. — Спомена, че имаш нужда от скицник за рисуване.

— Но те няма да ми донесат това — въздъхна той. — Миналата година си поисках статив. Те ми донесоха палатка и спален чувал, както и абонамент за сп. «Спорт»

— Стига, бе! — възкликнаха в един глас Ерин и Шоуни.

За да смени темата, Деймиън се обърна към мен:

— Твоите родители ще идват за пръв път. Какво очакваш?

— Кошмар. Абсолютен, тотален кошмар.

— Зоуи? — чу се глас до мен. — Доведох новата си съквартирантка, за да се запознаете. Даяна, това е Зоуи Редбърд — лидерката на «Дъщерите на мрака»

Бях доволна, че не се налага да говорим повече за родителите ми, и се усмихнах на двете момичета.

— О, наистина е вярно — изстреля новачката, преди да й кажа дори «здрасти» Както ставаше обикновено, тя се втренчи в белега ми и се изчерви. — Искам да кажа… ъ-ъ-ъ, съжалявам. Не исках да съм груба или нещо такова — заоправдава се тя.

— Да, вярно е. Полумесецът ми е запълнен и освен това имам татуировка. — Усмихвах се окуражително, защото момичето изглеждаше наистина стреснато и ми се щеше малко да го предразположа. В същото време ми беше безкрайно неприятно непрекъснато да се чувствам като цирково животно на показ.

За щастие Стиви Рей се намеси, преди мълчанието да е станало неловко.

— Да, Зи има татуировка — спираловидна плетеница, която тръгва от лицето й и продължава чак до раменете. Получи я, когато спаси бившето си гадже от едни ужасни духове на вампири.

— И Сара така ми каза — отвърна Даяна колебливо. — Просто звучеше много невероятно… и аз…

— И ти не повярва, нали? — предположи Деймиън.

— Да, съжалявам… — измрънка тя, като неловко подръпваше пръстите си.

— Е, не се притеснявай — казах аз с искрена усмивка. — На мен също ми звучи невероятно, а бях там.

— И им нарита задниците — допълни Стиви Рей.

Не исках да ги приказва такива. Да, сигурно някой ден ще стана Висша жрица, но не бях шефка на приятелите си.

— Както и да е. Това място може да ти изглежда много странно в началото, но с времето става по-добре — казах на новачката.

— Благодаря — отвърна ми тя с искрена усмивка.

— Аз по-добре да покажа на Даяна къде ще бъде петият й час днес — каза Сара и ме поздрави с типичния вампирски жест на уважение — с юмрук пред сърцето. След което се поклони и си тръгнаха.

— Мразя това — промърморих аз и се концентрирах над салатата си.

— Мисля, че е готино — обади се Стиви Рей.

— Заслужаваш да ти засвидетелстват уважение — каза Деймиън с тона на учител. — Ти си единственият третокурсник, който се е издигнал до лидер на «Дъщерите на мрака», а също така единственият новак и дори вампир в историята, който има дарба за петте елемента.

— Ще трябва да се примириш с това, Зи — рече Шоуни, докато си хапваше от салатата и жестикулираше с вилицата си.

— Ти си специална — заяви Ерин.

Третокурсници тук наричаме новопостъпилите ученици. Тези, които са втора година, са четвъртокурсници, и т. н. И аз наистина съм единствената третокурсничка, която се е издигнала до лидер на «Дъщерите на мрака» Голяма съм късметлийка.

— Като си говорим за «Дъщерите на мрака», измислила ли си какви да са новите условия за членство?

Искаше ми се да извикам ужасено: «Не, аз все още не мога да повярвам, че се забърках в това!», но само поклатих глава:

— Не, не знам какви да бъдат новите условия. Мисля, че вие трябва да ми помогнете. Имате ли някакви идеи?

Както и предположих, никой не обели нито дума. Тъкмо се канех да им благодаря за мълчанието, когато проехтя гласът на Висшата жрица. В първия момент бях доволна от прекъсването, но после осъзнах какво казва и стомахът ми се сви.

— Уважаеми ученици и преподаватели, моля, насочете се към приемната зала. Започва месечната среща с родителите.

Мамка му.

— Стиви Рей! Стиви Рей, ама да знаеш само колко ми липсваше!