«Време на промени»

Робърт Силвърбърг

Време на промени

На Тери и Керъл Кар

1

Аз съм Кинал Даривал и смятам да ви разкажа всичко за себе си.

Това изявление е толкова странно, че направо крещи в лицето ми. Поглеждам го, изписано пред мен, с моя собствен почерк — тесни, високи разкривени букви върху грубата сивкава хартия — виждам името си и долавям ехото на мозъчните импулси, породили тези думи. Аз съм Кинал Даривал и смятам да ви разкажа всичко за себе си. Невероятно.

Землянинът Швайц би нарекъл това автобиография. Иначе казано равносметка за нечия същност и дела, написана от самия него. Подобна литературна форма е непозната в нашия свят — налага се да създам свой собствен разказвателен стил, защото не разполагам с предхождащи примери, от които да се уча. Но нямам друг избор. Засега все още съм сам — първият и единствен на тази планета, която е мой роден дом. В известен смисъл аз дадох началото на нов начин на живот, защо да не изградя и нов литературен стил. Често са ми казвали, че притежавам дарбата да боравя с думи.

И ето ме, седя в една дървена колиба сред Изгорените низини, пиша неприличия и се хваля с литературните си умения, докато смъртта се прокрадва към мен.

Аз съм Кинал Даривал.

Неприлично! Неприлично! Ето че дори на това малко късче хартия съумях да напиша „аз“ над двадесет пъти. А също, сякаш между другото вмъкнах и думи като: „мой“, „на мен“, „себе си“. Цял порой от безсрамни словосъчетания. АЗ, АЗ, АЗ, АЗ. Дори да бях изложил на показ мъжките си достойнства пред манеранската Каменна черква в Именния ден, пак нямаше да съгреша толкова, колкото сега. С мъка сдържам смеха си. Кинал Даривал отдаден на самотно грехопадение. Насред това тъжно и уединено място, той подклажда своето пробуждащо се его,подхвърляйки неприлични думички към горещия вятър, сякаш се надява, че подхванати от него те ще се изсипят като напоителен дъжд върху събратята му. А той реди едно след друго изречения в опростения синтаксис на безумието. Ако можеше, би ви стиснал за ръката, за да излее върху ви водопад от словесна мръсотия. И защо? Нима наистина е побъркан гордият Даривал? Може би неговият непокорен нрав се е сринал, под тежестта на разяждащите го съмнения? А от него самия е останала само една празна обвивка, седнала тук, в тази изоставена колиба, за да повтаря отново и отново налудничаво и неразбираемо съчетания като „аз“, „мой“, на мен", или да заплашва с откровения за тайнствата на собствената си душа.

Не. Именно аз — Даривал, съм здравомислещият, докато всички останали сте безумци и макар че тези думи звучат налудничаво, ще ги оставя така, както ги написах. Не съм лунатик, който изпитва удоволствие да залива обкръжаващия го свят с мърсотия. Аз преминах през времето на промени и се излекувах от безумието, което се е загнездило в обитателите на моя свят. Надявам се, с това което пиша да излекувам и вас, макар да знам, че вече сте поели към Изгорените низини за да ме убиете, заради моите надежди.

Така да бъде.

Аз съм Кинал Даривал и смятам да ви разкажа всичко за себе си.

(обратно)

2

Все още ме преследва кошмарът на традицията, срещу която аз въставам. Може вече започвате да осъзнавате, какво усилие е за мен да подреждам изреченията в този нов стил, да променям глаголите така, че да съответстват на конструкцията за първо лице. Пиша тези редове от десетина минути, но тялото ми вече е покрито с пот. Не горещата пот на изгарящия въздух около мен, а влажната, лепкава пот на умственото напрежение. Зная как трябва да се изразявам, но дори мускулите на собствената ми ръка се съпротивляват на волята ми, опитват се да подредят думите в традиционния начин.

„Този човек пише от десет минути и тялото му се покри с пот“, или „Този човек бе преминал през времето на промени и бе излекуван от безумието, загнездило се в обитателите на неговия свят.“ Съгласен съм, вероятно малкото, което успях да кажа до момента, можеше да се изрази и по този начин, без да се навреди някому. Но аз се вдигнах на борба срещу заличаващата личността граматика на моя свят и ако трябва, ще надвия съпротивата на собствените си мускули за да подредя словата си според моята настояща философия.

Зная, че колкото и да ме подвеждат тези отминали привички, онова, което искам да кажа ще си проправи път до вас, през завесата от думи. Бих могъл да напиша: „Аз съм Кинал Даривал и смятам да ви разкажа всичко за себе си“, или „Неговото име е Кинал Даривал и той смята да ви разкаже всичко за себе си“, но струва ми се, че няма съществена разлика. Защото и в двата случая, според вашите критерии, които възнамерявам да разруша, съдържанието на посланието, отправено до вас от Кинал Даривал е неприлично, отвратително и достойно за презрение.

(обратно)

3

И друга мисъл ме безпокои в тези първи страници — за състава на моята аудитория. Предполагам естествено, че ще имам свои читатели. Но кои са те? Кои сте вие? Мъже и жени от моята родна планета, прелистващи страниците под мъждукащата светлина на фенерчето, треперещи, при всяко почукване на вратата? Или може би сте обитатели на други светове, разгърнали книгата от любопитство, за да надзърнете в един чужд, дори враждебен свят. Нямам представа. Не мога така лесно да установя връзка с теб, мой непознати читателю. Когато за пръв път ми хрумна да излея душата си на къс хартия, помислих си, че няма нищо по-лесно от това. Просто една продължителна среща с въображаем изповедник, който ще ме изслуша и накрая ще ми даде опрощение. Ала сега разбирам, че ще трябва да намеря друг подход. Ако не сте от моя свят, или сте негови обитатели, но от друго време, много от нещата, които ще ви кажа може да ви се сторят неразбираеми.

Ето защо ще се налага да ви обяснявам. Възможно е понякога да прекалявам с подробностите, някои от които ще ви се сторят очевидни. Простете предварително, ако ви разказвам за нещо, което вече знаете. И простете също така, ако в разказа ми липсва определена последователност и понякога се обръщам към някой друг. Защото, непознати читателю, за мен ти си човек с много лица. Веднъж те виждам с гърбавия нос на изповедника Джид, друг път ми се усмихваш с усмивката на моя вречен брат Ноим Кондорит, или ме гледаш нежно, сякаш си вречената ми сестра Халум. Понякога се изправяш пред мен в облика на изкусителя Швайц, от снизходителната Земя, превъплащаваш се в сина на сина на сина на моя син, който ще се появи на бял свят след цяло съзвездие от лета, нетърпелив да научи повече за своите предшественици. Понякога си просто странник от друга планета, за който ние, жителите на Бортан сме само гротескни, тайнствени и неразбираеми същества. Не те познавам и затова ще бъда несръчен в опитите си, да говоря с теб.

Но, кълна се във Вратата на Сала, преди още да съм свършил, ще ме познаваш, както нито един бортанец, не е бил опознаван досега!

(обратно)

4

Аз съм мъж на средна възраст. Трийсет пъти се е завъртял Бортан около златисто-зеленото ни слънце, след като съм се родил, а на нашият свят, човек се смята за старец ако е преживял петдесет подобни завъртания, докато най-възрастният обитател, за когото съм чувал е починал малко преди осемдесетия цикъл. Ако се случиш да си от друг свят, ето така ще определиш нашия жизнен цикъл спрямо вашия. Землянинът Швайц твърдеше, че е на четирийсет и три години според неговото летоброене, а не изглеждаше по-възрастен от мен.

Тялото ми е силно. И тук сега ще извърша двоен грях, защото не само, че ще говоря за себе си без никакъв свян, но ще проявя гордост и удоволствие от моите физически достойнства. Аз съм висок, жена с нормален ръст едва би стигнала до средата на гърдите ми. Черна и дълга е косата ми, спуска се чак до раменете. Сивкаво-сребристи кичури зачестиха в нея през последните години и украсиха дори брадата ми, покриваща по-голяма част от лицето. Носът ми е издаден напред и правилен, с широка основа и доста големи ноздри. Устните ми са плътни и ми придават, както е прието да се казва, чувствен израз. Очите ми са тъмно-кафяви, леко раздалечени. Неведнъж са ми казвали, че имам очи на човек, създаден за да ръководи другите.

Раменете ми са широки, а гърдите — добре развити. Почти цялата ми кожа е покрити със ситни, гъсти косми. Ръцете ми са дълги, с широки длани. Мускулите ми са силни и изпъкват под кожата. Движа се грациозно за човек с подобен ръст, притежавам чудесна координация. Обичам да спортувам и веднъж когато бях млад запратих пернатото копие на другия край на стадион Манеран, рекорд, непостигнат до ден днешен.