«Четиринадесето пътешествие»

Станислав Лем

Четиринадесето пътешествие

19.VIII.

Дадох ракетата на ремонт. Последния път минах много близо до Слънцето и всичкият й лак се олющи. Началникът на работилницата ме съветва да я боядисам зелена. Още не зная. Преди обяд подреждах колекцията си. Козината на най-красивия гаргаун е пълна с молци. Наръсих я с нафталин. След обяд — у Тарантога. Пяхме марсиански песни. Взех от него Две години сред курдлите и осмьолите на Бризард. Четох до разсъмване — много интересно.

20.VIII.

Съгласих се със зеления цвят. Началникът ме уговаря да си купя електронен мозък. Имал един за продан, съвсем запазен, малко използван, с мощност дванадесет парни души. Каза, че днес без мозък никой не смее да мръдне по-далече от Луната. Колебая се, защото струва доста. Цял следобед четох Бризард — увлекателна книга. Срам ме е да кажа, че никога не съм виждал курдел.

21.VIII.

Сутринта — в работилницата. Началникът ми показа мозъка. Настина е запазен, с батерия вицове за пет години. Което изглежда решава проблема с космическата скука. Ще се смеете и през най-дългото си пътешествие — каза началникът. Когато батерията се изтощи, може да се сложи нова. Поръчах да боядисат кормилните плоскости червени. А за мозъка ще си помисля още. Четох Бризард до полунощ. Дали и аз да не отида на лов?

22.VIII.

Купих най-сетне мозъка. Наредих да го вградят в стената. Началникът ми даде с него и една електрическа възглавница. Сигурно ме одра яко! Каза ми, че ще спестя куп пари. Нали при кацане на някоя планета обикновено трябва да се плаща входна такса. А когато човек има мозъка, може да остави ракетата да обикаля свободно в космическото пространство около планетата като изкуствен спътник и да извърви останалото разстояние пеш, без да плаща каквото и да е. Мозъкът изчислява астрономичните елементи на движението и съобщава къде след това трябва да се търси ракетата. Свърших с Бризард. Вече почти реших да отида на Ентеропия.

23.VIII.

Взех ракетата от работилницата. Изглежда много добре, само цветът на кормилните плоскости не отива на останалото. Боядисах си ги жълти. Много по-добре изглеждат. Взех от Тарантога Космическа енциклопедия, буква Е, и си преписах статията за Ентеропия. Ето я:

ЕНТЕРОПИЯ, 6-та планета на двойно (червено и синьо) слънце в съзвездието Телец, 8 континента, 2 океана, 167 действащи вулкана, 1 оргам (вж. ОРГАМ). Денонощие — 20 часа, топъл климат, условия за живот добри, освен по време на срумовете (вж. СРУМ).

Обитатели:

а) господстваща раса — ардрити, разумни многопрозрачностенни симетрични нечифтокрайникови (3) същества, принадлежащи към тип Siliconoidea, разред Polytheria, клас Luminifera. Като всички Polytheria (вж.) ардритите подлежат на периодично произволно делене. Създават семейства от сферичен тип. Система на управление: градархия II В с въведен преди 340 години пенитенциарен трансм (вж. ТРАНСМ). Високо развита промишленост, главно хранителна. Основен експорт: фосфоризирани манурбии, сърцоклети и няколко десетки вида лаудами, щамповани и леко препечени. Столица: Етотозитам, 1 400 000 жит. Гл. промишлени центрове: Хаупър, Друр, Арбагелар. Светлинна култура с признаци на сгъбяване в резултат на всмукани реликти от цивилизацията на унищожените от ардритите фитогозиани (гъбони, вж.). През последните години все по-голяма роля в култ. живот на обществото играят сепулките (вж.). Вероизповедания: господстваща религия — монодрумизъм. Според м. светът е създаден от многоликия Друма, приел образа на Първична сбъркация, от която се появили слънца и планети начело с Ентеропия. Ардритите строят храмове, покрити със злато и сребро, постоянни и сгъваеми. Освен монодрумиза съществуват и няколко секти, най-известна от които е сектата на плакотралите. Плакотралите (вж.) вярват само в Емфезата (вж. ЕМФЕЗА), но не всички. Изкуство: танци (с търкаляне), радиоактове, сепулене, дърдордрама. Архитектура: заради срумовете — надувнопомпена, мазносградна. Мазностъргачите с форма на чаша достигат до 130 етажа. На изк. спътници — преди всичко овуцеларни (яйцевидни) постройки.

б) Животни. Фауна от силиконоиден тип, гл. представители: омерзавци, автомални дендроги, асманити, курдли и квикливи осмьоли. По време на стрмовете ловът на курдли и осмьоли е забранен. Изброените животни не стават за храна на човека с изключение на курдлите (и то само зардника им, вж. ЗАРДНИК). Водната фауна е суровина за хранителната промишленост. Гл. представители: инферналии (адории), блискви, приветки и шменди. Забележителност на Ентеропия е оргамът с мрачлинната си флора и фауна. В нашата Галактика единствен негов аналог са алите в безпънните улеси на Юпитер. Според изследванията, направени от школата на проф. Тарантога, животът на Ентеропия се е развил в зоната на оргама от балбазиловите залежи. Да се има предвид, че поради масовото земно и водно строителство това, което е останало от орагма, намалява бързо. Оргамът е защитен от парагр. 6 на Закона за защ. на планетните антики (Codex Galacticus, т. MDDDVII, ч. XXXII, стр. 4670). Строго е забранено да се гази на тъмно.

Всичко в статията ми беше ясно с изключение на споменатите сепулки, трансм и срумове. За съжаление последният издаден том на Енциклопедията завършва на „СОС ОТ ГЪБИ“, така че няма нищо нито за трансма, нито за срумовете. Но отидох у Тарантога, за да видя какво пише за сепулките. Намерих кратка информация:

СЕПУЛКИ — важен елемент от цивилизацията на ардритите (вж.) от планетата Ентеропия (вж.). Вж. СЕПУЛКАРИИ.

Последвах този съвет и прочетох:

СЕПУЛКАРИИ — обекти, които служат за сепулене (вж.).

Потърсих на „Сепулене“, където пишеше:

СЕПУЛЕНЕ — занимание на ардритите (вж.) от планетата Ентеропия (вж.). Вж. СЕПУЛКИ.

Кръгът се затвори и вече не остана къде да търся. Никога в живота си няма да си призная подобно невежество пред професора, а не зная друг, когото да попитам. Жребият е хвърлен — ще отида на Ентеропия. Тръгвам след три дена.

28.VIII.

Стартирах в два часа, веднага след като се наобядвах. Не взех никакви книги, защото имам новия мозък. Чак до Луната слушах вицовете, които разказваше. Голям смях падна. След това вечеря и сън.

29.VIII.

Изглежда настинах в сянката на Луната, защото постоянно кихам. Взех аспирин. По курса — три товарни ракети от Плутон. Машинистът телеграфира да му освободя пътя. Попитах го какво кара и си мислех, че е Бог знае що, а то най-обикновени сирендаси. Веднага ги последва експресът от Марс, ужасно претъпкан. Видях през прозорците как всички лежат един върху друг като сардели. Махахме си с кърпички, докато не се изгубихме от погледите си. До вечерта слушах вицове. Хубаво, само че продължавам да кихам.

30.VIII.

Увеличих скоростта. Мозъкът действа безотказно. Диафрагмата започна да ме наболява, затова го изключих за два часа и включих електрическата възглавница. Подейства ми добре. След два часа хванах радиосигнала, който Попов е изпратил от Земята през 1896 година. Доста съм се отдалечил вече от нея.

31.VIII.