Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове
Посветено
на Катрин и Карън…
по обичайните годзилски причини
и
на истинския Алекс Килгър…
„На кой му пука кой печели…“
ПЪРВА КНИГА
БЕЗ ОРЪЖИЕ
Глава 1
Щабните сирени в кръстосвача на яничарите запищяха. Тропотът на ботуши заглъхна. Оперативният дежурен кимна доволно, щом екранът светна в зелено и изписа „Станции в готовност“. Отбеляза си наум да наложи допълнително наказание на една пипкава ЕКМ станция и се завъртя в стола си към капитана.
— Всички станции в готовност, Зигфер.
Капитанът опипа висящата под черната му куртка реликва и включи микрофона на интеркома.
— Поклон, о, воини яни, и да се помолим на Таламеин.
— Аллах, ти, който знаеш всичко, благослови ни сега, когато ще се сразим с неверника. Молим те, според нашето свещено право, поведи десницата ни към победа.
— Да бъде.
Хоровото „Да бъде!“ отекна из кораба. Капитанът превключи на двоен канал.
— Връзки, поемаш наблюдение. Оръжия, готов за стрелба, ЛРМ тръби втора, четвърта, шеста. Цел на екрана. Търговски кораб. Свръзка, установи контакт със засечения кораб. Оръжия, стреляте по моя команда, след като вражеският кораб се предаде. Тук мостик, край.
Плячката на кръстосвача изглеждаше като поредната порутена регистър-клас миньорска изследователска сонда, блуждаеща из външните граници на галактиката.
Комментарии к книге «Вълчи светове», Кристофер Банч
Всего 0 комментариев