«Изходящ полет»

Тимъти Зан

Изходящ полет

(обратно)

1.

Лекотоварният кораб „Ловецът на сделки“ се носеше през пространството, сребристосив на черния фон. Отблясъците от далечните звезди се отразяваха в корпуса му. Двигателните светлини бяха приглушени, навигационните фарове — загасени, а повечето люкове изглеждаха тъмни като пространството около тях.

Двигателят му се форсираше до краен предел.

— Задръжте! — излая Дубрак Кенто над оглушителния шум на двигателите. — Ето, сега пак!

Като стискаше зъби, за да не тракат, Джори Кардас впи пръстите на едната си ръка в страничната облегалка на креслото си, а с другата трескаво въведе някакви координати в навигационния компютър. И тъкмо навреме. „Ловецът на сделки“ сви рязко наляво точно когато чифт яркозелени бластерни изстрели опърлиха външната стена на мостика.

— Кардас! — извика Кенто. — Действай, хлапе!

— Действам, действам — извика обратно Кардас и потисна желанието си да подхвърли жлъчно, че цялата тази допотопна навигационна система е не негова, а на Кенто. Също както и отчайващата липса на дипломатичност и здрав разум, която ги бе вкарала в тази каша. — Не може ли просто да преговаряме с тях?

— Страхотна идея — отсече Кенто. — Не забравяй да му направиш комплимент на Прога за блестящата бизнес етика и търговски усет. Хътяните ги обичат тези неща.

Последните думи бяха прекъснати от нов залп бластерни изстрели, този път доста по-близо до целта.

— Рак, двигателите няма да издържат на това темпо безкрайно — предупреди Марис Фераси от креслото на помощник-пилота. Тъмните й коси се осветяваха в красиви зелени оттенъци при всеки следващ изстрел.

— Няма нужда да е безкрайно — изсумтя Кенто. — Само докато изчислим някои данни. Кардас?

На плота пред Кардас започна да мига една лампичка.

— Готово — викна той и въведе числата. — Скокът обаче няма да е много дълъг… — той бе прекъснат от внезапно скърцане някъде откъм кърмата.

Миг по-късно прелитащите бластерни изстрели се сляха с линиите на звездите и „Ловецът на сделки“ се стрелна в хиперпространството.

Кардас си пое дълбоко въздух и след това го изпусна безшумно.

— Не за това се записах доброволец — промърмори той под нос.

Едва бяха изминали шест стандартни месеца, откакто се бе включил в екипажа на Кенто и Марис, а ето че вече за втори път им се налагаше да бягат от някого, който се опитваше да ги ликвидира. А този път по петите им беше хътянин. Очевидно Кенто, помисли си Кардас мрачно, притежаваше истински талант да подбира враговете си.

— Добре ли си, Джори?

Кардас вдигна поглед и бързо премига, понеже една капка пот някак си успя да влезе в окото му. Марис се беше завъртяла на стола си и го гледаше загрижено.

— Добре съм — отвърна той и се смръщи заради треперещия си глас.

— Естествено, че е добре — вметна Кенто и също завъртя стола си към новия член на екипажа. — Изстрелите им дори не ни доближиха.

Кардас изправи рамене.

— Виж, Кенто, може би не е моя работа да го казвам, ама…

— Не е и затова недей — рязко го прекъсна Кенто и се обърна към командното табло.

— Прога Хътянина не е от тия, които си струва да вбесяваш — все пак продължи Кардас. — А преди това беше и оня родианец…

— Ето ти един съвет за корабния етикет, хлапе — сряза го Кенто, като се обърна точно толкова, че да успее да го изгледа с крайчеца на окото си. — С капитана не се спори. Никога! Освен ако не държиш това да е последното ти пътуване в нашия екипаж.

— Добре, че не се оказа последното ми пътуване изобщо — промърмори Кардас.

— Какво каза?

Кардас свъси вежди:

— Нищо.

— Прога да не те притеснява — каза Марис с утешителен тон. — Той има отвратителен темперамент, ама ще се успокои.

— Преди или след като ни изтрепе до крак и отмъкне всичките ни кожи? — продължи Кардас, докато с едно око притеснено наблюдаваше показателите на хипердвигателя. Маувинският неутрализатор на нестабилността определено излизаше от строя.

— А-а, Прога нямаше да ни избие — ухили се Кенто. — Това удоволствие би го оставил на Дриксо, когато й кажем, че той е отмъкнал нейния товар. Готов ли си вече с новия скок?

— Довършвам го — каза Кардас, като погледна към компютъра. — Ама хипердвигателите…

— Вдигнете глави — прекъсна го Кенто. — Пристигаме.

Дългите линии отново се превърнаха в звезди, а Кардас зададе пълно сензорно сканиране на района.

И веднага след това замижа от ярката светлина на сноп бластерни лъчи, които преминаха над пилотската кабина. Кенто изруга кратко:

— Какво става, да го вземат мътните!

— Успял е да ни проследи — слисано промълви Марис.

— И е в обхват — озъби се Кенто и започна да лавира с „Ловеца на сделки“ в нова поредица главозамайващи маневри. — Кардас, измъкни ни от тук!

— Мъча се! — извика му Кардас, опитвайки се да разчете компютърните екрани, които подскачаха и се люшкаха пред очите му. Нямаше начин този път машината да успееше да изчисли данните за новия скок, преди късметът да изневери на Кенто и Хътянина зад тях да ги пипне.

Ала ако нямаше начин да намери къде да отидат, Кардас поне знаеше къде да не отиват…

Небето пред тях беше пълно със звезди, но между тях имаше предостатъчно свободно пространство. Той избра възможно най-чистия коридор и въведе вектора в компютъра.

— Пробвай това! — извика той към Кенто и му показа числата.

— Как така „пробвай“? — запита Марис.

Корабът тежко се разтърси, след като два последователни изстрела го удариха право в отразяващото поле на кърмата.

— Няма значение — намеси се Кенто още преди Кардас да успее да отговори.

После затрака по клавиатурата и след миг звездите отново се превърнаха в познатите дълги линии, които избледняха в многоцветната палитра на хиперпространството.

Марис изпусна дъх продължително.

— Това беше твърде близо!

— Е, добре. Май наистина ни се е ядосал — заключи Кенто. — Така. Сега обясни, както каза Марис, какво имаше предвид с това „пробвай“ този вектор?

— Нямаше време да изчислявам точен скок — обясни Кардас. — Затова просто ни насочих към най-големия коридор без звезди.

Кенто рязко се завъртя на стола си.

— Искаш да кажеш най-големия коридор без видими звезди? — застрашително се надигна той. — Коридор без неутронни звезди, без прахови облаци и протозвезди, без неприятни изненади, скрити зад разни планетарни мъглявини? За такова място ли говориш? — Кенто размаха ръка нагоре към илюминаторите. — И при това си избра посока тъкмо към Неопознатите райони?!

— Така или иначе, в тази посока нямаме достатъчно данни, за да може да направи точно изчисление — неочаквано се обади Марис в подкрепа на Кардас.

— Не в това е въпросът — настоя Кенто.

— Въпросът е в това, че той ни измъкна от лапите на Прога — продължи Марис. — Мисля, че за това заслужава най-малкото едно „благодаря“.

Кенто обели очи.

— Е, благодаря! — натърти той. — Но от благодарностите ми няма да има полза, ако и когато се случи да се забием в някоя звезда, която не си видял, естествено.

— Струва ми се, че е по-вероятно хипердвигателят да гръмне преди това — предупреди Кардас. — Помниш ли онзи проблем с неутрализатора, за който ти казах по-рано? Според мен той вече излиза от…