«Аз, детективът-нобелист»

Пояснение на българския издател

Ръкописът ни бе доставен анонимно по куриер. Опитите ни да издирим изпращача, както и да проверим достоверността на предхождащите откъси, не дадоха резултат. Все пак го публикуваме, като оставяме открит въпроса, дали той е авторова измислица или автентичен текст от бъдещето, неизвестно как попаднал в нашето време.

(обратно)

Класифицирано, IV степен

из конфиденциалния личен меморандум на Директора на ЦРУ на САЩ до Директора на НРС на Република България (07.29.05):

…на 3 януари 2005 г. от 15:32 до 15:34 ч. по Гринуич в Интернет е отбелязан необичайно голям трансфер на информация от неидентифициран адрес към краен потребител, който по наши данни се е намирал във Вашата страна — Интернет-клуб, регистриран на името „Петър Червенков“. Някои обстоятелства около този трансфер могат да се окажат от значение, както за сигурността на САЩ, така и за глобалната сигурност…

Строго секретно!

Национална разузнавателна служба на РБългария, ДОР № 37/05

протокол от интервю с източника Г.С., 23 август 2005 г. (откъс):

…

В.: Посещавали ли сте Интернет-клуба на ул. „Стара планина“ № 6?

О.: Не.

В.: А защо сте се опитвали да се срещнете със собственика му?

О.: Това е дълга история. За Коледа бях подарил на племенника си диск с нова компютърна игра и след десетина дни детето се оплака, че дискът се повредил, когато играло с него в този клуб.

В.: Можете ли да си спомните кога стана това?

О.: Сега… Малкият се обади на 3 януари вечерта, ако не се лъжа, значи трябва да е било същия ден. Да, каза, че току-що се е прибрал от клуба, беше разстроен. Нека все пак погледна календара. Точно така, беше първият работен ден след Нова година.

В.: И какво направихте?

О.: Показах диска на един познат, факир по компютрите и той много се учуди, защото дискът бил за еднократен запис, а въпреки това на него допълнително било записано още нещо, освен играта. Помислих, че собственикът на клуба е някой изобретателен младеж, който заслужава да бъде представен във вестника. Но когато отидох, клубът беше вече закрит.

В.: Тогава ли се обърнахте към полицията?

О.: Не, отказах се да го търся повече. А от полицията сами ме потърсиха — майор Стефанов, от икономическата — като разбрал от собственика на гаража, че съм питал за собственика на клуба. Но това беше няколко месеца по-късно и аз бях много изненадан.

В.: Защо?

О.: Ами… въобще бях забравил за случая. Но майор Стефанов ми задаваше почти същите въпроси, би трябвало да знаете това.

В.: Вие като журналист не го ли попитахте защо полицията се занимава с този случай?

О.: Е… разбира се.

В.: И какво ви съобщи той?

О.: Ами… че срещу собственика на клуба имало жалба от мрежовия доставчик. В края на януари клубът имал много голяма сметка за ползване на Интернет. Отишли да си искат парите и като разбрали, че клубът е закрит, се оплакали в полицията.

В.: По-нататък интересувахте ли се от случая?

О.: След седмица потърсих майор Стефанов, но ми казаха, че е болен. После ме завъртя работата, и когато неотдавна го попитах издирили ли са младежа, той отвърна, че отписали случая, защото било абсурдно гаражно клубче за няма и седмица да навърти сметка, каквато най-големите зали и за година не правят. А вие, знам, нищо няма да ми кажете, така че няма да ви питам защо сте отупали праха от папката.

В.: Вашият познат разбра ли какво е било записано на диска?

О.: Много трудно отворил файла, бил записан с особена програма. Оказа се текст на английски, някаква фантастика.

В.: Къде е дискът?

О.: У него.

В.: Кой е този ваш познат?

О.: Помня само малкото му име, Владо, но в компютъра си имам номера на джиесема му…

доклад на разузнавача В.Е. от 25 август 2005 г. (откъси):

Интернет-клуб „Роха“ е открит към края на 2004 г. (на 2 декември е бил сключен договорът за наем на гаража на ул. „Стара планина“ 6). Собственикът на гаража описва управителя на клуба Петър Червенков като „превзето момче с дръпнати очи“. Според посетители на клуба, Червенков имал монголоидни черти, говорел изискано, без просташки жаргон и понякога употребявал непонятни думи…

… На 4 януари 2005 г. сутринта Червенков съобщил на собственика на гаража, че поради семейни причини се налага да напусне града и да затвори клуба, платил определената в договора неустойка и още същия ден опразнил гаража…

… Компютрите в клуба, 4 за посетители плюс този на собственика на брой, били с „особен дизайн“ и никъде по тях нямало фирмени надписи и емблеми… Другото необичайно обстоятелство е, че за разлика от общоприетата практика, собственикът е позволявал на посетителите да играят със собствени дискове, поради което много бързо клубът станал популярен сред децата в квартала…

отговор на Директора на НРС на РБългария до Директора на ЦРУ на САЩ (откъси):

… въпросният Интернет-клуб е съществувал от началото на 2004 г. до 3 януари 2005 г. включително.

… Установени бяха необичайни обстоятелства около функционирането му, а именно…

… В националната база данни ЕСГРАОН бяха открити 7 души с името Петър Червенков и при направената проверка безспорно се установи, че нито един от тях не отговаря на свидетелските описания. Също така, никой от тях не е пребивавал в града през посочения период. Вписаните в наемния договор за гаража лични данни са фиктивни. Няма гражданин на България с такъв ЕГН…

(обратно)

Избрани разследвания

Предисловие на автора

…шибаната сбирщина, дето нагло се нарича „Юбилеен комитет“! Можеха поне да заредят с пресни продукти кухнята на тая дълбоководна станция, щото цял месец аз и двамата бандити сме на консерви…

Накратко: всичко, което ще прочетете по-нататък, е истина и само истина (но не и цялата истина!). А ако имате някакви бележки по стила и литературните достойнства, причината е само в Джо Куби и по-точно в неговия така наречен „редактор“, а по-точно — литературен негър, компютъра-графоман на „Куби Бук“. Секретарката на Фил щеше да го направи по-добре.

И от мен да мине — благодаря за честта!

Питър Роха

Автономна дълбоководна станция „Мобайл 1200 АТ“, някъде в Мексиканския залив

13:05, април 17–2118

Нашите благодарности

Тъй като юбилярят не спази традицията за изказване на благодарности (както и подозирах), ги поднасям вместо него, но преди това трябва да кажа как стигнахме дотук.

Първоначално идеята беше за „Събрани съчинения“, отпечатани на дървесна хартия. Но библиографията посочи, че средно за всяка от последните 75 години (т.е. без „ранните работи“) Питър С. А. Роха е произвеждал текстове и формули (печатни и с отворен код) в обем средно 1817 стандартни страници, което заедно с илюстрациите би означавало над 300 тома с разумни размери… А нали след последните частични избори двете екологични фракции направиха „функционално мнозинство“ и в Камарата на представителите, и в Сената — и първата им работа бе да ограничат драстично добива на дървесина. Така с квотата, която ни отпусна Департаментът на околната среда, можехме да отпечатаме поредицата най-много в петдесетина екземпляра, и то на възможно най-леката хартия, а само членовете на юбилейния комитет „100 години Питър С. А. Роха“ сме 87 души.