Тази книга се посвещава на един мой много добър приятел, Греъм Тийкстоун, днес легендарен режисьор на „Триножниците“. Я да видим как ще ми режисираш ей това тук, копеле гадно! Освен това неин дълг е да благодари и на господин Шон О’Райли, без чиито странни сънища изобщо не би била възможна. Благодаря ти, Шон.
Мъдър съвет: Тази книга съдържа определени пасажи, които някои читатели биха могли да сметнат за дълбоко обезпокоителни. Поради съмнение в нормалната психика на автора и заплетения сюжет е препоръчително тя да се чете на един дъх и после да бъде забутана на някоя по-височка полица.
1
О, БРЕНТФОРД, МЪНИЧКО ГРАДЧЕ
Снегът валеше по целия Йилинг роуд, а в камината вътре в „Летящият лебед“ ревеше буен огън.
Невил, почасовият барман, си свиркаше протокелтска песничка, докато увиваше последния отегчен гирлянд около килнатата на една страна коледна елха. Слезе от стола и заровичка из очуканата кутия от бисквити върху тезгяха. Тя съдържаше мухлясал комплект от бивши украшения и безкрилата фея, служила достатъчно сносно на „Лебеда“ вече някъде към петнайсетина Коледи. Според Невил в изтормозената самодива все още имаше бая живот, стига той да успееше да убеди коледните гуляйджии да държат гадните си крайници по-далечко от нея.
Невил измъкна на светло ефирната реликва и нежно избърса кадифения прах от нея. Тя беше от породата на тъжните и печалните, но традицията повеляваше през следващите две седмици да стърчи там горе на върха, в орловото си гнездо, и да гледа как народонаселението на Брентфорд се излага. Като практикуващ езичник Невил винаги оставяше украсяването на елхата чак за самата Бъдни вечер.
Така че магията й да има максимален ефект.
Барманът се покатери пак на стола си и забучи кукличката на върха на елхата. Стори му се, че различи как на лицето й за миг трепна смаяна изненада и явна наслада. Невил слезе предпазливо и отстъпи назад, за да огледа внимателно плода на ръчния си труд със здравото си око.
Комментарии к книге «Нострадамус ми изяде хамстера», Комогорова
Всего 0 комментариев