Ликът на Черната Палмира
Внимание! Този текст е написан и публикуван със знанието и разрешението на Сергей Лукяненко, автора на света на Патрулите.
Тъмнината счита за неуместно да коментира този текст.
Дневен Патрул
Светлината счита за неуместно да коментира този текст.
Нощен Патрул
Инквизицията, както винаги, мълчи.
Без подпис
ПРОЛОГ
Още от сутринта шумяха под прозорците, пречеха му да спи. Арик дълго пребиваваше в граничното състояние между съня и действителността; дрямката ту го поглъщаше и тогава съзнанието пропадаше в пълната със сънища неизследвана безкрайност, ту отстъпваше, изплашена от нечий бодър вик. След час Арик все пак се предаде. Отметна одеялото, под което се криеше от шума, стана и някак се добра до прозореца, само че оттам не можеше да се види какво става отпред. Тогава той напрегна сили и се отправи към съседната стая, което при размерите на апартамента му беше истински подвиг, откъдето излезе на балкона.
На улица „Гогол“ отново снимаха филм.
Комментарии к книге «Ликът на Черната Палмира», Владимир Василиев
Всего 0 комментариев