«Последен патрул»

Сергей Лукяненко

Последен патрул

На жена ми

и сина ми

с любов

Този текст е допустим за силите на Светлината.

Нощен Патрул

Този текст е допустим за силите на Мрака.

Дневен Патрул

ЧАСТ ПЪРВА

ОБЩО ДЕЛО

ПРОЛОГ

Лера гледаше Виктор и се усмихваше. Във всеки мъж, дори и най-възрастния, живее едно момче. Виктор беше на двайсет и пет, и той, естествено, беше възрастен. Валерия беше готова да отстоява това с цялата убеденост на влюбена деветнайсетгодишна жена.

— Подземия. — каза тя на ухото на Виктор. — Подземия и дракони. У-у-у!

Витя изсумтя. Те седяха в стая, която би била мръсна, ако не беше толкова тъмна. Наоколо се бутаха възбудени деца и смутено се усмихваха възрастни. На изрисуваната с мистични символи сцена се кривеше младеж с гримирано бяло лице и развяващ се черен плащ. Отдолу го осветяваха няколко тъмночервени лампички.

— Сега ще се срещнете с ужаса! — провлачено викаше младежа. — А! А-а-а! Дори мен ме е страх от това, което ще видите!

Произношението му беше толкова ясно и артикулирано, каквото може да е само при студентите от театралните училища. Дори Лера, която не знаеше много добре английски, разбираше всяка дума.

— Харесаха ми подземията в Будапеща. — прошепна й Виктор. — Там има истински стари подземия… много е интересно.

— А това тук е само голяма стая на страха.

Виктор кимна виновно. Каза:

— Затова пък е прохладно.