«Мечтаят ли роботите за електроовце?»

Филип К. Дик

Мечтаят ли роботите за електроовце?

ОКЛЕНД

КОСТЕНУРКАТА, ПОДАРЕНА НА КРАЛЯ НА ТОНГА ОТ МОРЕПЛАВАТЕЛЯ КАПИТАН КУК ПРЕЗ 1777 УМРЯ ВЧЕРА, НА БЛИЗО ДВЕСТА ГОДИШНА ВЪЗРАСТ.

ЖИВОТНОТО, ИЗВЕСТНО ПОД ИМЕТО ТУ’ИМАЛИЛА ПОЧИНА НА ТЕРИТОРИЯТА НА КРАЛСКИЯ ДВОРЕЦ В ТОНГАНСКАТА СТОЛИЦА НУКУ, АЛОФА.

НАРОДЪТ НА ТОНГА ПОЧИТАШЕ КОСТЕНУРКАТА КАТО ВОЖД И КЪМ НЕЯ БЕШЕ НАЗНАЧЕНА ЛИЧНА ОХРАНА. ПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ КОСТЕНУРКАТА ОСЛЕПЯ ПО ВРЕМЕ НА ГОРСКИ ПОЖАР.

ПО СЪОБЩЕНИЕ НА ТОНГАНСКОТО РАДИО, ЧЕРУПКАТА НА ТУ’ИМАЛИЛА ЩЕ БЪДЕ ИЗПРАТЕНА В МУЗЕЯ В ОКЛЕНД, НОВА ЗЕЛАНДИЯ.

Ройтерс, 1966

1

Лек весел електроимпулс, подаден от автоматичната аларма на емоционалния синтезатор до леглото събуди Рик Декард. Изненадан, както винаги, когато се пробуждаше така внезапно, той се надигна от леглото, изправи се облечен в своята разноцветна пижама и се протегна. В същия миг жена му Айран, която спеше на другото легло, отвори сивите си, тъжни очи, премигна, след това изпъшка и ги затвори отново.

— Настроила си твърде слаб сигнал на твоя „пенфилд“ — рече й той. — Сега ще го пренастроя, ти ще се събудиш и…

— Не ми пипай настройките. — В гласа й се долови горчивина. — Не искам да се събуждам.

Рик приседна на леглото до нея, сведе глава и заговори с тих, нежен глас.

— Ако зададеш достатъчно силен импулс веднага ще се събудиш и дори ще почувстваш радост, в това е цялата тънкост. Достатъчно е да поставиш синтезатора на „С“ и електроимпулсът преодолява прага на подсъзнанието, както стана при мен.

Рик я потупа дружелюбно по рамото (неговият собствен синтезатор беше настроен на „Д“ и той чувстваше благоразположение към целия свят).

— Разкарай мръсната си полицейска лапа — рече Айран.

— Не съм полицай.

Почувства раздразнение, макар да не бе пренастройвал синтезатора.

— Ти си нещо по-лошо — отвърна жена му без да отваря очи. — Ти си убиец, нает от полицаите.

— Както забелязах, ти пръскаш без никакво угризение хонорарите, които нося вкъщи — той стана и се приближи към контролния пулт на своя синтезатор. — Вместо да спестяваш, — продължи Рик, — за да можем някой ден да си купим истинска овца и да се отървем от фалшивата електрическа, която гледаме на горния етаж. Една нищо и никаква електроовца и то след толкова години труд.

Той застана в нерешителност пред контролния пулт, колебаейки се дали да го настрои за подтискане на таламуса (което щеше да овладее гнева му), или за стимулация (която пък щеше да го раздразни достатъчно, за да спечели спора).

— Ако посмееш да увеличиш интензивността на своята жлъч, — предупреди го Айран, без да откъсва очи от него — и аз ще направя същото. Ще завъртя усилвателя докрай и тогава ще станеш свидетел на такава битка, в сравнение с която всички досегашни спорове ще ти се сторят нежен полъх. Хайде, опитай — тя скочи от леглото, изтича при контролния пулт на своя синтезатор и зачака, без да сваля очи от него.

Рик въздъхна и сведе глава пред нейните заплахи.

— Ще набера това, което имам по програма за днес — той разтвори бележника си на 3 януари 1992 и видя, че за днес е планирал сериозно, делово настроение. — Ако го сторя, — погледна я разтревожено той, — ще последваш ли примера ми? — Рик не искаше да прибързва, преди жена му да даде съгласието си.

— Моята програма за днес включва шест часова депресия с пристъпи от периодично самообвинение — отвърна Айран.

— Какво? Защо си поискала такава настройка? — Подобно хрумване сякаш беше отрицание на самата идея за съществуване на емоционалния синтезатор. — Нямах представа, че това може да се настройва — завърши мрачно той.

— Седях си тук веднъж пред телевизора, — заговори Айран — и гледах Бъстър Приятелчето и неговото шоу „Дружелюбни приятели“. Тъкмо разказваше каква невероятна новина смятал да ни съобщи и изведнъж на екрана се появи онази отвратителна реклама, дето не мога да я понасям, знаеш я — за оловните предпазители на „Маунтибанк“. И тогава за миг изключих звука. И чух сградата, тази сграда. Чух… — тя махна с ръка.

— Празните апартаменти — довърши Рик. Той също ги бе чувал неведнъж нощем, докато се мъчеше да заспи. И въпреки това полузаета сграда като тяхната се смяташе за доста гъсто заселена според съвременните представи за плътност на популацията. Разказваха, че в районите, които преди войната са се наричали предградия имало цели празни сгради. Поне така бе чувал, но като повечето хора наоколо не изпитваше никакво желание сам да проверява достоверността на подобна информация.

— В този момент, — продължи Айран, — когато намалих звука на телевизора, бях под въздействие на настроение номер 382. Тъкмо бях настроила синтезатора. И макар че възприемах празнотата интелектуално, аз не я чувствах. Първата ми реакция бе на благодарност, че можем да си позволим да притежаваме синтезатора „пенфилд“. Но после изведнъж осъзнах колко неестествено е това — да долавям отсъствието на живот наоколо и да не реагирам емоционално. Разбираш ли? Струва ми се че не. Навремето това се смяташе за признак на психично разстройство. Наричаха го „отсъствие на съответстваща реакция“. И тогава зарязах телевизора и се заех да експериментирам със синтезатора. Малко след това попаднах на комбинацията за отчаяние. — На мургавото й лице грееше удовлетворение, сякаш бе постигнала нещо наистина необикновено. — Реших да я включа в програмата си два пъти в месеца. Струва ми се напълно достатъчно за да почувствам в разумни предели безднадежност за всичко, за това че останахме тук на Земята след като всички, които имат малко разум в главата си емигрираха. Какво ще кажеш?

— Но подобно настроение, — отбеляза Рик, — е в състояние да се самоподдържа продължително време. Може би ще ти е трудно да се освободиш от него.

— Програмирала съм автоматична пренастройка три часа след началото — успокои го жена му. — Номер 481. Предчувствие за нови възможности, които ще се разкрият пред мен в близкото бъдеще, надежда за…

— Познавам добре 481 — прекъсна я той. Беше набирал тази комбинация не веднъж и много разчиташе на нея. — Слушай, — рече той, приседна на леглото, хвана я за ръце и я придърпа до себе си, — опасно е да се подлагаш на депресивно въздействие, дори с предварително зададено автоматично прекъсване. Забрави какво си програмирала за днес, аз също ще забравя. Искаш ли и двамата едновременно да наберем 104, да постоим малко в него, а след това аз ще се настроя на делови тон. Така ще имам достатъчно желание да отскоча до горния етаж и да нагледам овцата преди да тръгна на работа. И ще знам, че няма да седиш мрачна пред телевизора. — Той пусна нейните дълги, грациозни ръце, пресече просторния хол, който ухаеше едва доловимо на изпушените предишната вечер цигари и спря пред телевизора.

— Не мога да гледам телевизия преди закуска! — извика Айран от спалнята.

— Набери 888 — препоръча й Рик, докато апаратът загряваше. — „Желанието да гледаш телевизия независимо от предаването“.

— Нямам желание да набирам каквото и да е — отвърна Айран.

— Тогава набери 3.

— Не мога да набирам комбинация, която да стимулира мозъчната ми кора за набиране на комбинации! Щом нямам желание да набирам, това значи, че нямам желание да набирам и че желанието да набирам в момента ми се струва най-чуждото и отвратително нещо. Искам просто да си лежа в леглото и да гледам в пода. — В гласа й се долови униние с намек за нарастващо отчаяние и тя замря в леглото под тежестта на внезапно налегналата я почти абсолютна инерция, която се спусна като непроницаема завеса.

Рик усили звука и в стаята отекна гласът на Бъстър Приятелчето:

— „… хей, хей, приятели! Дойде време за кратка метеорологична прогноза. По данни на спътник «Монгуста» радиоактивният валеж ще достигне максимума си към обед, така че всички, които смятат да се отправят навън…“

Айран внезапно застана до него, облечена в своята дълга нощница и изключи телевизора.

— Добре, предавам се. Ще набера каквото пожелаеш — екстазен сексуален порив, толкова ми е зле, че съм готова дори на това. Но, по дяволите, какво ще промени това?