«Братя по оръжие»

Лоис Макмастър Бюджолд

Братя по оръжие

ГЛАВА 1

Бойната му спускателна совалка стоеше неподвижна и безмълвна на ремонтния док — в предубедените очи на Майлс дори зловеща. Белези и изгаряния покриваха повърхността й от метал и фибропластмаса. А като нова изглеждаше толкова горда, лъскава и мощна! Може би травмите й бяха предизвикали психотична личностна промяна. Беше я взел само преди няколко месеца.

Майлс уморено разтърка лице и въздъхна. Ако някой наоколо страдаше от начална фаза на психоза, това не бе корабът. Той свали крак от пейката и се изправи, поне доколкото позволяваше изкривеният му гръб. Командир Куин, която не изпускаше от очи нито едно негово движение, незабавно го последва.

— Ето там — Майлс закуцука покрай корпуса и посочи левия борд на совалката, — е производственият дефект, който най-много ме безпокои. — Той даде знак на инженера от Кеймърските орбитални докове да се приближи. — Рампата от този шлюз автоматично се спуска и издига, с възможност за ръчен контрол — дотук всичко е наред. Но слотът е от вътрешната страна на люка, което означава, че ако поради някаква причина рампата се затвори, вратата не може да се херметизира. Надявам се, че можете да си представите последствията. — Самият Майлс нямаше нужда да си ги представя — през последните три месеца те дълбоко се бяха отпечатали в паметта му.

— Лично ли го установихте на Дагула IV, адмирал Нейсмит? — искрено заинтригуван попита инженерът.

— Да. Изгубихме… няколко души. Едва не се оказах един от тях.

— Разбирам — почтително отвърна инженерът. Но ъгълчетата на очите му потрепнаха.