«Пръстените на Титан»

Роджър Зелазни

Пръстените на Титан

Веднъж приех да бъда почетен гост на събрание в Торонто и по-късно ми съобщиха, че едно от техните изисквания е да им напиша разказ за брошура, която ще бъде продавана с цел да съберат пари за любимата им благотворителност. Това ме порази — беше все едно да поканиш на вечеря художник и после да го накараш да ти боядиса стената в изблик на вдъхновение. Аз живея от това и писането е моето богатство. За щастие по това време ми бе дошла кратка, светла идея. И много визуална.

Приличаше на дъга посред нощ — слънчевата страна на пръстените на Сатурн, гледана от местоположението ни над полюса на златната планета. Тя някак ми напомняше и за нещо друго. Но метафорите не са стихията ми и дъгата бе изчерпала за момента възможностите ми в тази посока.

Докато голямата вдлъбната чиния с тъмните си сектори се въртеше под наблюдателния ни кораб и черен пръстен преплува през северната емисфера на света под нас, чух Соренсен да надвиква тайнствените звуци от приемателя:

— Напипахме източника, сър.

Обърнах се и погледнах — млад, светлокос, ентусиазиран — как се оправя с хартиената лента за запис на резултатите от машината.

— Къде е? — попитах аз.

— Близо до вътрешния ръб на пръстена C — съобщи той — и е доста малък.

— Хм… значи все още нямаме представа какво е?

Той поклати глава.

— Никаква.