«Съветниците на крал Хидропс»

Станислав Лем

Съветниците на крал Хидропс

Аргонавтиците били първото звездно племе, което завзело за разума планетните дълбини на океана, навеки забранени за метала, както смятали малодушните роботи. Едно от смарагдовите звена на тяхното кралство е Аквация, която блести на северното небе като голям сапфир в огърлица от топази. На тази подводна планета преди много години управлявал крал Хидропс Всерибни. Една сутрин той повикал в тронната зала четиримата придворни министри, а когато те доплували до него, навели лица надолу, се обърнал към тях със следните думи, докато неговият велик подхрилник, целият в смарагди, люлеел над него широко разтворено плавниково ветрило:

— Неръждаеми сановници! Петнадесет века вече управлявам Аквация, нейните подводни градове и селата й със сините ливади, разширих през това време държавните граници, наводнявайки многобройни части от сушата, и така не опетних водоустойчивите знамена, които поех от моя родител Ихтиократ. Да, в битките с нашите врагове, микроцитите, постигнах редица победи, чиято слава не аз трябва да описвам. Чувствам обаче, че властта става за мене непосилно бреме, ето защо реших да имам син, който да продължи справедливото управление от трона на Иноксидите. Затова се обръщам към тебе, верни ми хидрокибере Амасид, към тебе, велики програмисте Диоптрик, и към вас, мои настройчици Филонавт и Миногар, за да ми измислите син. Нека бъде мъдър, но да не го влекат чак толкова много книгите, защото прекаленото знание убива желанието за действие. Нека бъде добър, но отново без пресилване. Искам да бъде и храбър, но не дързък, впечатлителен, но не сантиментален, най-сетне нека да прилича на мене, нека отстрани да е покрит със същите танталови люспи, а кристалите на разума му нека бъдат прозрачни като водата, която ни заобикаля, поддържа и храни! А сега, в името на Великата матрица, залавяйте се за работа!

Диоптрик, Миногар, Филонавт и Амасид се поклонили дълбоко и отплували мълчаливо, а всеки претеглял на ум кралските думи, макар и не съвсем така, както искал могъщият Хидропс. Защото Миногар жадувал най-вече да завладее трона, Филонавт тайно подкрепял враговете на аргонавтиците, микроцитите, а Амасид и Диоптрик били смъртни врагове и всеки от тях желаел преди всичко провала на другия, както и на останалите сановници.

— Кралят иска да му проектираме син — мислел си Амасид, — така че няма нищо по-просто от това да се заложи в микроматрицата на принца омраза към Диоптрик, този урод, надут като мехур. Тогава, щом вземе властта, той ще заповяда веднага да го задушат, като извадят главата му на въздуха. Това наистина ще бъде чудесно. Но — продължавал да мисли знаменитият хидрокибер — Диоптрик сигурно крои същите планове, а като програмист има за съжаление много възможности да програмира в бъдещия принц омраза към мене. Лоша работа! Трябва да си отварям очите на четири, когато слагаме заедно матрицата в детската пещ!

— Най-просто ще бъде — размишлявал в същото време достойният Филонавт — да се заложи в принца благосклонност към микроцитите. Но това ще бъде забелязано веднага и кралят ще заповяда да ме изключат. Така че в кралския син може да се запои само любов към малките форми, което ще бъде много по-безопасно. Ако започнат да ме разпитват, ще кажа, че съм имал предвид само подводните дребосъци и съм забравил да въведа в програмата на момчето уговорката, че това, което не е подводно, не трябва да се обича. В най-лошия случай кралят ще ме лиши за това от ордена Голямо бълбукане, но няма да ми вземе главата, а тя е нещо много скъпо за мене, което не би могъл да ми върне дори и Наноксер, владетеля на микроцитите!

— Защо мълчите, достойни господа? — обадил се тогава Миногар. — Смятам, че трябва веднага да започнем работа, защото няма нищо по-свято от кралската заповед!

— Затова мисля върху нея — казал бързо Филонавт, а Диоптрик и Амасид добавили:

— Готови сме!

Затова наредили, както изисквал старият обичай, да ги затворят в стая със стени от смарагдови люспи, която запечатали отвън седем пъти с подводна смола, а Мегацист, господарят на планетните потопи, сложил върху печатите своя герб на Тихата вода. Оттам нататък никой вече не можел да се меси в работата им, докато не дадат знак, че е завършена, като изхвърлят с нарочно предизвикан водовъртеж през един капак неуспешните проекти. Тогава печатите трябвало да бъдат строшени и да се пристъпи към великото тържество на синоприемането.

Заели се сановниците за работа, която не им вървяла много. Защото не мислели как да въведат в принца желаните от Хидропс добродетели, а за това как да надхитрят и краля, и тримата си неръждаеми другари в това трудно творческо дело.

Кралят губел търпение — неговите синоправци били затворени вече осем дни и нощи, но не давали никакъв знак, че работата им е близо до благополучния си край. Защото те се опитвали да се надпреварват взаимно по издръжливост, така че всеки чакал другите да капнат, след което да начертае бързо в кристалната мрежичка на матрицата това, което в кралския син ще му бъде от полза.

Та нали жаждата за власт окрилявала Миногар, Филонавт — жаждата за богатствата, които ще му дадат микроцитите, а взаимната омраза — Амасид и Диоптрик.

Като изчерпил по такъв начин повече търпението си, отколкото своите сили, хитрият Филонавт рекъл:

— Не разбирам, достойни господа, защо се бави така нашето дело. Нали кралят ни даде точни указания; ако се придържахме към тях, кралският син да е вече готов. Започвам да подозирам, че вашата мудност е предизвикана от нещо, което има с кралското синоначалие по-друга връзка от тази, който би била мила за сърцето на владетеля. И ако продължава така, с най-дълбоко съжаление ще бъда принуден да изкажа votum separatum, с други думи — да напиша…

— Донос! За това става дума, Ваша милост — изсъскал Амасид, движейки ядосано блестящите си хриле така, че поплавъците на ордените му затрептели. — Ами хайде, хайде! С позволението на Ваша милост и на мене много ми се иска да напиша как Ваша милост, на когото неизвестно откога му треперят крайниците, унищожи вече осемнадесет бисерни матрици, които трябваше да изхвърлим, защото след формулата за обич към това, което е дребно, не остави никакво място за забрана да се обича това, което не живее под водата! Искаше да ни убедиш, достойни Филонавте, че това е недоглеждане, но повторено осемнадесет пъти, то е достатъчно, за да те затворят в дом за изменници или за луди и само до избора между тях да бъде ограничена свободата ти!

Разобличен, Филонавт понечил да се защити, но Миногар го изпреварил с думите:

— Някой би могъл да си помисли, благородни Амасиде, че тук сред нас си като медуза без петънце, кристална. А нали неизвестно как и ти добави единадесет пъти в тази част на матрицата, която засяга всичко, от което кралският син трябва да се гнуси, един път триделна опашатост, друг — синьо оксидиран гръб, два пъти — изпъкнали очи, после двойна коремна броня и три червени искри, сякаш не знаеш, че всички тези черти могат да насочат вниманието към присъстващия тук Диоптрик, кралския съродител, и така в душата на кралския син да бъде предизвикана омраза към този мъж…

— А защо на края на матрицата Диоптрик все записваше презрение към съществата, чието име завършва на «ид»? — попитал Амасид. — И ако ще става дума за това, защо самият ти, уважаеми Миногаре, неизвестно по каква причина включваше упорито към предметите, които кралският син трябва да мрази, петоъгълен стол с облегалка като плавник от брилянти? Нима не знаеш, че точно така изглежда кралският трон?

Настъпила неловка тишина, прекъсвана само от слабо плискане. Дълго се мъчили сановниците, раздирани от противоположни интереси, докато не се разделили на групи. Филонавт и Миногар стигнали до споразумение синоматрицата да предвижда симпатия към всичко дребно, както и желанието да се дава предимство на подобни форми. При което Филонавт си мислел за микроцитите, а Миногар за себе си, защото бил най-малък от присъстващите. Диоптрик също се съгласил набързо с тази формула, тъй като Амасид бил най-високият от тях. Амасид се съпротивлявал яростно, но внезапно отстъпил, защото му дошло на ум, че в края на краищата може да се смали, както и да подкупи дворцовия обущар, за да прикрепи към подметките на Диоптрик танталови подложки, при което мразеният от него ще стане по-висок и ще си спечели кралската ненавист.

След това изготвили набързо синоматрицата и като изхвърлили неуспешните парчета през капака, започнало великото дворцово празненство по синоприемането.