«Приятелят на Автоматей»

Станислав Лем

Приятелят на Автоматей

Един робот, като решил да тръгне на далечен и опасен път, чул за едно много полезно устройство, което неговият изобретател наричал електрически приятел. Помислил си, че ще му бъде по-леко на душата, ако си намери спътник, макар и да е само машина, затова отишъл при изобретателя и го помолил да му разкаже за изкуствения другар.

— На твоите услуги — отвърнал изобретателят. (Както е известно, в приказките всички си говорят на «ти», дори на змейовете не се говори на «вие» и само в обръщения към кралете трябва да се употребява множествено число). Като казал това, извадил от джоба си шепа метални зрънца, подобни на дребни сачми.

— Какво е това? — учудил се роботът.

— А как се казваш, че забравих да те попитам на подходящото място в приказката? — поинтересувал се изобретателят.

— Казвам се Автоматей.

— Много е дълго за мене, ще те наричам Авт.

— Това е от Автом, но така да бъде — отвърнал другият.