Станислав Лем
Крал Глобарес и мъдреците
Веднъж Глобарес, владетелят на Епарида, извикал при себе си тримата най-известни мъдреци и им казал:
— Наистина, жестока е участта на краля, опознал всичко, което може да се опознае, така че всичко, което му говорят, звучи кухо като пукнато гърне! Искам да се учудя, а ме карат да скучая, жадувам да бъда потресен, а слушам празни приказки, желая нещо необичайно, а ме гощават с плоски ласкателства. Знайте, о, мъдреци, че днес заповядах да посекат всичките ми шутове и палячовци, заедно с тайните и явните съветници, а същата съдба чака и вас, ако не изпълните моята заповед. Нека всеки от вас ми разкаже най-чудната история, която знае, и ако не ме накара да се разсмея или да се разплача, не ме смае или не ме уплаши, не ме развлече или не ме наведе на някаква мисъл — ще изгуби главата си!
Кралят махнал с ръка и мъдреците чули стоманените стъпки на палачите, които ги заобиколили в подножието на трона, а извадените им мечове блестели като пламък. Разтревожили се мъдреците и се подбутвали с лакти, защото никой не искал да си навлече гнева на краля и да постави главата си под удара на палача. Докато не заговорил първият:
— Кралю и господарю! Най-чудна в целия видим и невидим Космос е без съмнение историята на звездното племе, което се нарича в хрониките племе на опаките. От зората на своята история опаките правели всичко обратно, за разлика от другите разумни същества. Прадедите им се заселили на Урдрурия, планета, известна със своите вулкани; всяка година тя издига нови планински вериги и тогава я разтърсват ужасни гърчове, на които нищо не може да устои. И за да бъде нещастието им пълно, небесата решили планетата им да пресича пътя на голям метеорен поток; двеста дена в годината той блъска по кълбото с множество каменни тарани. Опаките (които тогава още не се наричали така) издигали здания от закалено желязо, а самите те се обвивали с толкова много стоманени листи, че приличали на ходещи бронирани хълмове. Но пукащата се по време на трусовете земя поглъщала стоманените им градове, а чуковете на метеорите смазвали броните им. Когато целият народ бил заплашен от гибел, мъдреците му се събрали на съвет и първият казал: «Няма да оцелее народът ни в този си вид и няма друго спасение освен трансмутацията. Земята отваря под нас пукнатини и за да не падаме в тях, всеки опак трябва да бъде с широка и плоска основа, а метеорите идват от небето, затова всеки трябва да има отгоре остър връх. Ако станем конусовидни, нищо няма да ни заплашва».
Вторият казал: «Не това трябва да направим. Ако земята отвори широка паст, ще погълне и конуса, а падащите косо метеори ще му пробият страните. Идеална ще бъде кълбовидната форма. Когато земята започне да трепери и да се гърчи, кълбото винаги ще се търкулне само встрани, а падащият метеор ще удари по обла страна и ще се плъзне по нея; трябва да се преобразим по този начин, за да се търкулнем в по-доброто бъдеще».
Третият казал: «Кълбото също може да бъде смачкано или погълнато като всяка материална форма. Няма щит, който да устои на достатъчно силен меч, нито меч, който да не се назъби в твърдия щит. Материята, о, братя, е постоянна промяна, неустойчивост и превръщане, тя е нетрайна и не в нея трябва да заживеят съществата, които се гордеят с истински разум, а в това, което е неизменно, вечно и съвършено, макар и земно!»
«И какво е то?» — попитали другите мъдреци.
«Ще ви го покажа на дело!» — отвърнал третият. И започнал да се разглобява пред очите им; свалил връхната си одежда, обсипана с кристали, и втората, от злато, и долната, от сребро, свалил горната част на черепа си и гърдите си, а след това се разглобявал все по-бързо и на все по-малки части, от шарнирните сглобки преминал към муфите, от муфите към винтовете, от винтовете към жичките, към най-дребните неща, докато не стигнал до атомите. И започнал мъдрецът да маха своите атоми и ги махал толкова бързо, че се виждало единствено как се топи и изчезва, но той правел това толкова сръчно и с такава скорост, че в хода на разглобяването, пред очите на поразените от учудване мъдреци, се превърнал в съвършено небитие, което било точно толкова обратно на предишното битие, че изглеждало като битие. Защото там, където преди имало един атом, сега нямало един атом, където преди миг били шест, липсвали шест, където имало болт, липсвал болт, съвсем подобен и с нищо неразличим от някога съществуващия. Така мъдрецът се превърнал във вакуум, подреден по същия начин, по който бил подреден като материално тяло; и неговото небитие било съвършено битие, защото толкова бързо действал и толкова сръчно пипал, че нито една частица, никакъв материален пришелец не осквернил с нахлуването си неговото идеално неприсъстващо присъствие! И останалите го виждали като празнина, оформена така, както си бил преди минута, разпознавали очите му по липсата на черния цвят, лицето му по липсата на синкавия блясък, а членовете му по изчезналите пръсти, шарнирни сглобки и нараменници. «По такъв начин, о, братя — казал Присъстващият неприсъстващ, — като се въплътим активно в нищото, ще придобием не само могъща устойчивост, но и безсмъртност. Защото само материята се променя, а нищото не я следва по пътя на постоянната несигурност, така че съвършенството е в небитието, а не в битието и ние трябва да бъдем първото, а не второто».
Както решили, така и направили. Оттогава опаките са непобедимо племе. Те дължат живота си не на това, което е в тях, защото в тях няма нищо, а на това, което ги заобикаля. И когато някой влезе в нечий дом, може да бъде видян по отсъствието му там, а когато се озове в мъгла — по локалната липса на мъгла. Като отхвърлили материята, несигурна със своята променливост, те направили невъзможното възможно…
— А как пътуват през космическия вакуум, мъдрецо мой? — попитал Глобарес.
— Само това не могат, о, кралю, защото външния вакуум ще се съедини с техния и те ще престанат да съществуват като локално съсредоточено несъществуване. Затова им се налага да пазят непрекъснато чистотата на своето небитие, пустотата на своята природа и в това пазене им минава времето, а ги наричат още нищовци или неанти…
— Мъдрецо — казал кралят, — тази история не е много умна, защото как може да се замени материалната разнородност с еднородността на това, което го няма? Едно и също нещо ли са скалата и къщата? А нали липсата на една скала може да приеме същата форма като липсата на една къща, при което едното става подобно на другото.
— Господарю — защитавал се мъдрецът, — има различни видове нищо…
— Да видим — казал кралят — какво ще стане, когато заповядам да ти отсекат главата: дали като я няма, ще означава, че я има, как мислиш?
При тези думи монархът се засмял гадно и дал знак на палачите.
— Господарю! — викал мъдрецът, хванат вече от техните стоманени ръце. — Ти се разсмя, значи моята история те развесели и според даденото обещание трябва да ми подариш живота!
— Не, аз сам се развеселих — казал кралят. — Но можем да направим така: ти ще се съгласиш доброволно да ти отсекат главата, това ще ме развесели и ще стане по твоему.
— Съгласен съм! — извикал мъдрецът.
— Ами отсечете му главата, щом моли за това! — казал кралят.
— Но, господарю, аз се съгласих, за да не ми отсекат главата…
— Ако си съгласен, трябва да ти отсекат главата — обяснил кралят. — А ако не си съгласен, няма да ме развеселиш и тогава пак трябва да ти отсекат главата…
— Не, не, обратното! — извикал мъдрецът. — Ако се съглася, ти се развеселяваш и трябва да ми подариш живота, а ако не се съглася…
— Стига! — казал кралят. — Палачо, изпълни си задължението!
Блеснал меч и главата на мъдреца паднала. След минута мъртва тишина се обадил вторият мъдрец:
— Кралю и господарю! Най-удивителното от всички звездни племена е без съмнение племето на полионтите, или множниците, наричани още многисти. Всеки от тях има наистина само едно тяло, но в замяна на това толкова повече крака, колкото по-голям е неговият ранг. А що се отнася до главите, сменят ги според обстоятелствата: длъжностите при тях се заемат със съответни глави, бедните семейства имат само една обща глава, а богатите трупат в съкровищниците си най-различни, за всеки един случай. Те имат сутрешни и вечерни глави, стратегични, които използват по време на война, и скоростни, когато бързат, както и глави хладно-разсъдителни, избухливи, страстни, сватбени, любовни, траурни, така че са екипирани за всяко едно житейско обстоятелство.
— Това ли е всичко? — попитал кралят.
— Не, господарю! — отвърнал мъдрецът, виждайки, че лошо му се пише. — Многистите се наричат така, защото са включени до един във своя владетел и то така, че когато повечето от тях видят в кралските деяния вреда за общото благо, владетелят губи своята компактност и се разпада на парчета…
Комментарии к книге «Крал Глобарес и мъдреците», Станислав Лем
Всего 0 комментариев