«Пепел от светове»

Кевин Андерсън

Пепел от светове

Историята дотук

Войната на хидрогите е свършила с ужасяваща последна битка на Земята. Адар Зан’нх жертва голяма част от Илдирийския слънчев флот, за да унищожи смъртоносните бойни кълба. Джес Тамблин и Ческа Перони повеждат венталите и верданите срещу хидрогите в техните газови гиганти; скитническият инженер Кото Окая създава ново оръжие, с което да унищожи диамантените кълба. Най-после разгромените хидроги са затворени във вътрешността на своите газови гиганти, за да не причиняват по-нататъшни щети.

Още преди това Земните въоръжени сили, предвождани от генерал Ланиан, са отслабени от бунт на черните роботи и последната битка на Земята унищожава още техни кораби. Сирикс и неговите черни роботи се надяват да използват откраднатия флот, за да помогнат на хидрогите да победят, но битката се обръща срещу тях и Сирикс и другарите му са принудени да бягат, за да спасят живота си.

В хаоса на битката крал Питър и кралица Естара успяват да избягат от все по-неуравновесения председател Венцеслас. С помощта на сестрата на Естара Сарейн, заместник-председателя Каин и капитан Маккамон от кралската гвардия двамата успяват да се измъкнат от Двореца на шепота. Учителското компи ОХ заличава част от безценните си спомени, за да се сдобие с умствения капацитет, от който се нуждае, за да управлява малък изоставен хидрогски кораб, и успява да ги отведе на Терок. Там Питър и Естара обявяват създаването на ново, единно правителство на човешката раса — Конфедерацията. Зелените жреци и жрици единодушно отказват да служат на Ханзата, докато Базил Венцеслас не се оттегли — нещо, което председателят отказва да направи. След като разбира на колко малко хора може да разчита, Базил прибягва до по-реакционни мерки. Терокците, скитническите кланове и оставените на самотек колонии на Ханзата се присъединяват към Конфедерацията и председателят Венцеслас се оказва все по-изолиран.

На Ларо ЗВС са задържали много от хората, потърсили убежище там, в това число Орли Ковиц, Хъд Стайнман, Дейвлин Лотце и множество скитници, пленени по време на войната. Докато пазачите от ЗВС чакат да ги изпратят у дома след края на войната с хидрогите, транспорталните стени на Ларо се активират и през тях минават цели орди чудовищни насекомоподобни създания — представители на древната раса на кликисите, която се смята за отдавна изчезнала. Те са се завърнали и искат да възстановят властта си над своите някогашни светове-колонии.

Отдавна изчезналата ксеноархеоложка Маргарет Коликос и нейното компи ДД придружават кликисите. С помощта на мелодията, разнасяща се от една малка музикална кутийка, Маргарет е успяла да оцелее сред кликисите в продължение на много години. Сега тя става преводач на затворените в града-колония злочести жители на Ларо.

Междувременно, все още неосведомени, че омразната раса, която ги е създала, се е завърнала, Сирикс и неговите черни роботи нападат всеки свят, принадлежал някога на кликисите, на който хората са основали своя колония. За да замени ДД, когото преди това се е опитал да препрограмира, Сирикс е заличил спомените на две други компита — ПД и КТ — и ги е научил безпощадно да убиват хора. Убедени, че някогашните кликиски планети им принадлежат по право, роботите атакуват безжалостно и разрушават всички колонии. С годините Сирикс е събудил хиляди черни роботи и всички те са готови да въздадат единна бойна единица и да унищожат човешката раса.

Сега обаче транспорталите в колонията, която Сирикс е завладял, се активират и нахлуват хиляди жадни за разрушение кликиси. Сирикс, ПД и КТ едва успяват да избягат. Сирикс е принуден да унищожи транспортала и да се оттегли на Марата — илдирийски свят, където в този момент роботите създават силна база за операции.

На Илдира магът-император нарежда на адар Зан’нх да пусне в ход програма за възстановяване на Слънчевия флот, като изведе корабостроителници в орбита и насочи ресурсите на Империята към този проект. Освен това Зан’нх прибягва и до иновационните умения на онези от хората, които са били принудени да останат на Илдира, в това число Съливан Голд и Табита Хък. С административните способности на Голд и инженерните идеи на Хък производството напредва с бясна скорост.

Придружителят на Съливан, зеленият жрец Колкер, се чувства изолиран и объркан. От дълго време любимата му телевръзка с останалите зелени жреци е прекъсната и дори когато веднъж му разрешават да отиде до една фиданка, той не може да почувства връзката; Когато вижда, че илдирийците — всички илдирийци — са свързани чрез тизма, той изпитва желание да разбере как действа тази връзка. Свещениците-философи обаче го отхвърлят с думите, че никога не би могъл да проумее тизма, но петте деца със смесена кръв на Нира успяват да му покажат разковничето. Колкер най-после проумява механизма на действие по начин, който не е дръзвал да пожелае дори и в най-смелите си мечти. Пред ума му се разкриват невероятни перспективи; нещо още по-хубаво — той разбира как може да сподели откритието си и привлича към него Табита Хък, както и много от хората, с които тя работи в корабостроителниците. Съливан Голд отказва. Скоро, овладели този уникален синхрон, Табита и нейният екип увеличават продуктивността на илдирийското производство до феноменални размери.

Докато Слънчевият флот започва да се възстановява, дъщерята на Джора’х Язра’х замисля съвместно с адар Зан’нх план да започнат отвоюването на загубените илдирийски светове и най-вече на Марата, която е превзета от черните роботи. Язра’х убеждава човешкия историк Антон Коликос и паметителя Вао’сх да придружат военните части. И двамата посрещат тази мисъл с ужас, тъй като едва не са загинали на Марата при нападението на черните роботи, а Вао’сх е устоял с последни сили на причинената от изолацията лудост, когато двамата с Антон са летели сами към Илдира. В крайна сметка обаче се съгласяват да станат свидетели на събитията, за да могат да ги опишат в Сагата за седемте слънца.

Слънчевият флот атакува базата на роботите, а после слиза на Марата, за да заличи от лицето й и последните оцелели машини. Докато илдирийците и роботите са насочили вниманието си към битката, пристига голям кликиски рояк. От него се изсипват хиляди войници, които също възнамеряват да унищожат черните роботи. След като Слънчевият флот и кликисите успяват да прогонят роботите, възниква напрежение, понеже кликисите заявяват намерението си отново да заселят всичките си някогашни светове. Зан’нх обаче твърдо отстоява позициите си и заявява, че планетата Марата никога не е принадлежала на кликисите. Накрая корабът-рояк се оттегля. Скоро след това Сирикс и неговите роботи-бегълци пристигат на Марата. Очакват да заварят процъфтяваща база, но вместо това се натъкват на сцена на пълно опустошение. Плановете им се оказват осуетени и те отново са принудени да бягат.

Черните роботи и кликисите обаче не са единствената заплаха, надвиснала над Илдирийската империя. Губернаторът Руса’х, полудял след жестоко раняване по главата по време на хидрогската атака срещу Хирилка, е повел унищожителен, но в крайна сметка безуспешен бунт, с който иска да свали мага-император от трона и да създаде своя собствена мрежа на тизма. За да не бъде победен и пленен, Руса’х насочва кораба си право в едно от слънцата на Хирилка, но вместо да изгори, е заловен от фероуите — огнени същества, които обитават ядрата на звездите.

Макар че Илдирийската империя го смята за мъртъв, Руса’х — който се е превъплътил във фероуи — продължава работата си. Фероуите са претърпели множество ужасни загуби във войната с хидрогите — унищожени са много от огнените им топки, умъртвени са цели слънца. Но Руса’х им показва нови военни методи и фероуите скоро започват да причиняват големи щети на хидрогите, като ги омаломощават, преди да влязат в голямата битка със съюзените сили на Земята.

Набрал мощ, Руса’х повежда фероуите първо към отломъчната колония на Добро, Там се сблъсква с предишния губернатор Удру’х, който го е предал. Хищните фероуи, които изпитват нужда да увеличат броя си, изгарят Удру’х и открадват душепламъка му, за да създадат нови огнени същества. Най-големият син от благородно потекло на Джора’х, Даро’х, който е определен за нов престолонаследник, се изправя срещу аватара на фероуи Руса’х, който отправя предупреждение към мага-император. Преди да напусне Добро, Руса’х заявява, че ако трябва, ще изгори до основи цялата Илдирийска империя, за да свали „самозвания“ маг-император. Даро’х незабавно се отправя към Илдира, за да предупреди баща си за заплахата.

Междувременно, докато в слънцето на Хирилка продължават яростните битки между хидрогите и фероуите, младият и неопитен губернатор Райдек’х ръководи евакуацията на Хирилка. Всички бежанци са отведени на Илдира. Райдек’х никога не е очаквал да стане губернатор, натоварен с отговорността за цяла планета, но неговият наставник тал О’нх, едноок ветеран и командир на Слънчевия флот, се опитва да го обучи и да го превърне в силен лидер. По нареждане на мага-император Райдек’х и тал О’нх обикалят всички опустошени системи в Хоризонтния куп, за да ободрят онези, които са пострадали по време на бунта.