«Полетът на дракона»

За да предотвратят нашествията на смъртоносните Нишки, жителите на Перн, с вдъхновението на земните им предшественици, създадоха високоспециализиран вариант на един биологичен вид от заселената от тях планета. Хора, имащи висок коефициент на емпатия и известни вродени телепатични способности, бяха тренирани да използуват и да се грижат за това необикновено животно, чиято способност да се телепортира беше изключително ценна в жестоката битка за запазване на Перн чист от Нишките.

Крилатите, опашати и огнедишащи дракони (името им идваше от земните легенди, за които те напомняха), техните драконови ездачи, живеещи отделно от другите хора, и злото, с което те се сражаваха, създадоха цяла нова група от легенди и митове.

Освободен от надвисналата опасност, Перн възприе по-лек начин на живот. Уважението към наследниците на героите изчезна, както изчезна и авторитетът на легендите.

(обратно)

ЧАСТ ПЪРВА

ТЪРСЕНЕТО НА УЕЙРА

Бий, барабан, свири, тръба,

Ездачо, тръгвай на борба,

С огън изпепели тревата

Дорде залезе зло-звездата.

Лесса се събуди от студ. Студ, по-силен от мраза на винаги влажните каменни стени. Студ, съпроводен с чувство за опасност, по-голяма от онази преди десет Оборота, която я беше запратила, хленчеща от ужас, да се скрие във вонящото леговище на уер-пазача.

Вцепенена в концентриране, Лесса лежеше на сламата в уханната сиренарна, която тя използуваше като спалня заедно с другите кухненски ратаи. В това зловещо знамение имаше опасност, различна от всяко друго предчувствие. Тя докосна съзнанието на уер-пазача, плъзгащ пръстените си навън из двора. Виеше се, изпънал веригата си докрай. Беше разтревожен, но не помнеше да е забелязал каквото и да било необикновено в мрака, предшествуващ зората.