Маргарет Вайс, Трейси Хикман
Дракони на зимната нощ
Драконите на зимната нощ
Зимните ветрове бушуваха, но жестоката буря не се усещаше в пещерите под планината Каролис, където живееха планинските джуджета. Танът призова присъстващите за тишина. Едно джудже-бард пристъпи напред, за да приветства гостите.
ПОЕМА ЗА ДЕВЕТИМАТА ГЕРОИ
От север надвисна опасност.
На зимната нощ в дълбините
на дракони танцът разтресе земята.
От равната шир, от гъсти гори,
от небето високо изригваха сякаш.
На късната есен сред сивия здрач,
на трите луни под сребристия плач притихна светът,
потъмня светлината Героите бяха на брой деветима.
За тяхната доблест легенди ще има.
Единият тръгна от земите, където от време далечно стари,
мъдри джуджета на древните пазят със ревност завета.
Друг слезе от синьото вечно небе
— по-лек от ефира, от вятър по-бърз,
в земите кендерски, където проблесва
под златното слънце зелената шир.
А таз, за която сега ще разкажа,
дойде отдалече, отвъд хоризонта,
където безкрайни земи се простират.
В ръцете си крехки тя стискаше жезъл,
във който за болката лек се намира.
А воин един по пътека планинска
във устрем се спусна.
Луната той следваше,
Комментарии к книге «Дракони на зимната нощ», Маргарет Уэйс
Всего 0 комментариев