АВТОРКАТА СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРИ НА:
филолога и етнографа Елена Всеволдовна Перехвалская
фантаста Павел Вячеславович Молитвин
лекаря Павел Лвович Камиков
сенсей Владимир Тагирович Тагиров
опитния човек „Мечката“
и компютърния инженер Хокан Норелиус
Без дейната им помощ тази книга никога нямаше да стане такава, каквато е!
Самотна птица кръжи над полето.
Догарящо слънце си тръгва от небето.
Макар и с кожа сива и като ножове зъби,
не ме наричай вълк, що към гората се стреми.
Млякото обича клепоухото кутре,
а не кръвта, която от раните тече.
Ако съм настръхнал и съм озверял,
първо ме попитай — как ли съм живял.
Във непрогледна нощ потъвах като в блато.
Забравих как изглежда небосвода над земята.
От собствената кръв опитах най-напред,
на чуждата додето също дойде ред.
Бил съм окован, капани ме затискаха,
да свикна със хомота не можех и не исках.
Не съм видял нашийник, който да ми устои.
Не съм видял верига, дето да ме задържи.
Пътища безкрайни няма на земята.
Нито пък следи, отишли си навеки в тъмнината.
И не съм видял до днес мерзавец
Комментарии к книге «Вълкодав», Теллалов
Всего 0 комментариев