«Магьоснически гамбит»

На Дороти,

която притежава трайната добродетел да се примирява

с мъжете от рода Едингс,

на Уейн,

заради неща, които и двамата разбираме, но никога не

бихме могли да изразим с думи.

ПРОЛОГ

Който представлява разказ за това как Горим търсеше Бог за своя народ и как намери УЛ в свещената планина Проглу.

По материали от Книгата на Улго и други фрагменти.

В началото на дните светът беше изтъкан от тъмнина от седмината Богове. Те също така създадоха зверовете и птиците, змиите и рибите и накрая Човека.

В небето живееше дух, известен като УЛ, който не се присъедини към сътворяването на света. И тъй като той не вложи силата и мъдростта си, голяма част от направеното се оказа грозно и несъвършено. Много от съществата бяха отблъскващи и странни и по-младите Богове пожелаха да ги унищожат, така че всичко на света да бъде красиво.

Но УЛ протегна ръка и им попречи, и каза:

— Не може да разрушите това, което сте създали. Вие разкъсахте небесата, нарушихте покоя им за да сътворите този свят като играчка и средство за развлечение. Знайте обаче, че каквото и да направите, дори то да изглежда чудовищно, ще остане като порицание за глупостта ви. В деня, когато едно-единствено нещо, създадено от вас, бъде разрушено, всичко ще загине.

По-младите Богове бяха разгневени. И казаха на всяка чудовищна и отблъскваща твар, която бяха създали:

— Отивай при УЛ и нека той бъде твой Бог.

Тогава всеки Бог избра сред човешките раси онзи народ, който му се нравеше. И тъй като все още имаше народи без свой Бог, по-младите Богове ги пропъдиха и рекоха:

— Отидете при УЛ и той ще бъде ваш Бог.