«Магьоснически гамбит»

На Дороти,

която притежава трайната добродетел да се примирява

с мъжете от рода Едингс,

на Уейн,

заради неща, които и двамата разбираме, но никога не

бихме могли да изразим с думи.

ПРОЛОГ

Който представлява разказ за това как Горим търсеше Бог за своя народ и как намери УЛ в свещената планина Проглу.

По материали от Книгата на Улго и други фрагменти.

В началото на дните светът беше изтъкан от тъмнина от седмината Богове. Те също така създадоха зверовете и птиците, змиите и рибите и накрая Човека.

В небето живееше дух, известен като УЛ, който не се присъедини към сътворяването на света. И тъй като той не вложи силата и мъдростта си, голяма част от направеното се оказа грозно и несъвършено. Много от съществата бяха отблъскващи и странни и по-младите Богове пожелаха да ги унищожат, така че всичко на света да бъде красиво.

Но УЛ протегна ръка и им попречи, и каза:

— Не може да разрушите това, което сте създали. Вие разкъсахте небесата, нарушихте покоя им за да сътворите този свят като играчка и средство за развлечение. Знайте обаче, че каквото и да направите, дори то да изглежда чудовищно, ще остане като порицание за глупостта ви. В деня, когато едно-единствено нещо, създадено от вас, бъде разрушено, всичко ще загине.

По-младите Богове бяха разгневени. И казаха на всяка чудовищна и отблъскваща твар, която бяха създали:

— Отивай при УЛ и нека той бъде твой Бог.

Тогава всеки Бог избра сред човешките раси онзи народ, който му се нравеше. И тъй като все още имаше народи без свой Бог, по-младите Богове ги пропъдиха и рекоха:

— Отидете при УЛ и той ще бъде ваш Бог.

УЛ не каза нито дума.

Поколения наред народите, останали без Бог, се скитаха и ридаеха, нечути от никого, в пустошта и дивите степи на Запада.

И тогава сред тях се появи справедлив и добродетелен мъж на име Горим. И събра множеството и заговори:

— Изсъхваме и падаме като есенни листа. И бедствуваме по време на странстванията си. Нашите деца и бащи загиват. Нека поне младите останат живи. Останете, прочее, тук и превърнете тази равнина в свой дом. Аз ще потърся Бога на име УЛ, така че да можем да отправяме молитвите си към Него и да намерим мястото си на земята.

Цели двадесет години Горим търси УЛ, но напразно.

Годините продължаваха да минават, косата му побеля и той се умори от търсенето си. Отчаян, Горим се изкачи на една висока планина и извика с гръмотевичен глас към небето:

— Стига вече! Няма да търся повече. Боговете са подигравка и измама за нас, хората, и светът е безплодно празно пространство. УЛ не съществува. Омръзна ми да бъда преследван от това проклятие. Целият ми живот бе изпълнен със злочестини.

А УЛ го чу и отговори:

— Защо ми се сърдиш, Горим? Не аз те създадох, не аз сътворих тялото ти.

Горим се уплаши и падна ничком на земята. А УЛ отново заговори:

— Изправи се, Горим, защото аз не съм твоят Бог.

Горим не помръдна.

— О, Господи — извика той, — не крий лицето Си от Своя народ. Той е изпаднал в страшно бедствие, отхвърлен от всички, защото си няма свой Бог да го защити.

— Изправи се, Горим — повтори УЛ. — Напусни това място. Престани да се оплакваш, потърси си Бог другаде и ме остави на мира.

Горим продължаваше да лежи в краката му.

— О, Господи — простена той. — Онова, което казах, е истина. Твоят народ гладува и издъхва от жажда. Людете търсят Твоята благословия и място, където да се заселят.

— Думите ти ме уморяват — каза УЛ и си тръгна.

Горим остана в планината. Зверовете от полята и птиците от въздуха му носеха храна. И той не напусна това място повече от година. Тогава чудовищните, отблъскващи твари, които Боговете бяха създали, дойдоха при него и започнаха да го гледат.

Накрая УЛ се появи пред Горим и каза:

— Все още ли упорстваш?

Горим притисна лице в земята и отвърна:

— О, Господи, Твоят народ обръща надеждите си към Теб, понеже е безсилен в нещастието си.

Но УЛ си отиде. А Горим остана в планината още една година. Дракони му донасяха месо, еднорози му даваха вода. УЛ отново дойде при него и попита:

— Все още ли упорстваш?

Горим отново долепи лице о земята и извика:

— О, Господи! Твоят народ умира, понеже Ти не се грижиш за него.

А УЛ пак си отиде и изостави праведния мъж. Изтече още една година, през която безименни невидими твари му донасяха храна и вода. И УЛ отново дойде в голямата планина и заповяда:

— Изправи се, Горим.

Притиснал лице в земята, Горим горещо го помоли:

— О, Господи, бъди милостив.

— Изправи се, Горим! — повтори УЛ. Наведе се и със собствените Си ръце повдигна Горим. — Аз съм УЛ, твоят Бог. Заповядам ти да се изправиш и да застанеш пред Мен.

— Значи ще бъдеш мой Бог? — попита Горим. — И Бог на моя народ?

— Аз съм твоят Бог и Бог на твоя народ — каза УЛ.

Горим впери поглед надолу от височината, където се беше изправил, и съзря неугледните създания — те бяха полагали грижи за него, докато той страдаше в планината.

— А какво ще стане с тях, Господи? Ще бъдеш ли Бог и на страшния гущер базилиск, на минотавъра, на дракона и химерата, на еднорога и на безименните невидими твари, на крилатите змии? Те също са отхвърлени от всички. И все пак всяко едно от тези създания е красиво по своему. Не отвръщай лице от тях, Господи, защото са безценни. По-младите Богове ги изпращат при Теб. Кой ще бъде техен Бог, ако и Ти ги отхвърлиш?

— Те бяха сътворени против волята ми — отвърна УЛ. — Тези твари бяха изпратени при Мен, за да ме накарат да се срамувам, защото Аз порицах по-младите Богове. По никакъв начин не бих приел да стана Бог на чудовища.

Създанията в краката на Горим започнаха да стенат. И Горим седна на земята и каза:

— Все пак аз ще продължа да настоявам, Господи.

— Упорствай, щом ти харесва — рече УЛ и си отиде.

И всичко се повтори. Горим остана в планината, тварите му носеха храна и вода и УЛ отново дойде, защото се възхити от светостта на Горим.

— Изправи се, Горим, и служи на своя Бог! — УЛ протегна ръка и повдигна Горим. — Доведи тварите, които стоят край тебе, и аз ще ги разгледам. Ако всяка една от тях е красива и ценна по своему, както казваш, ще дам съгласието Си и ще бъда и техен Бог.

И Горим доведе всички твари пред УЛ. И тварите паднаха ничком пред Бога и застенаха, молейки за Неговата благословия. И УЛ се удиви защо по-рано не бе забелязал красотата на всяка една от тях и вдигна ръце и ги благослови:

— Аз съм УЛ и откривам красота и ценност във всяка една от вас. Ще бъда ваш Бог и занапред ще живеете в щастие и мир.

И сърцето на Горим възликува и той нарече възвишението, където беше пристигнал, Пролгу, което означава „Свято място“. И след това се върна в равнината, за да доведе своя народ при неговия Бог. Ала хората не го познаха, защото ръцете на УЛ го бяха докосвали и цветовете бяха напуснали плътта му и тялото и косите му бяха станали бели като току-що натрупана снежна пряспа. И се уплашиха от него и го прогониха с камъни. Горим извика на УЛ:

— О, Господи, Твоето докосване ме промени и народът ми не ме познава.

И УЛ вдигна ръка и всички хора станаха безцветни като Горим. И УЛ им заговори с величав глас: