«Орка»

Стивън Бруст

Орка

В памет на моя брат Лео Бруст,

1954–1994

Моите благодарности на Ема Бул, Памела Дийн и Уил Шетърли за помощта им в черновите, а също и на Тери Уайндлинг, Сюзан Алисън и Фред А. Леви Хаскел. Благодаря също на Тереза Нилсен Хайдън, която ми препоръча една книга, оказала се жизненоважна; на Дейвид Грийн за това, че сподели с мен някои теории; и както винаги — на Ейдриан Чарлз Морган.

И на моя фен, който всъщност ме посъветва да почна цялата тази работа: Благодаря ти, мамо.

(обратно)

Пролог

Скъпа Коути,

Извинявай, че толкова се забавих с отговора на писмото ти, но какво да се прави, като боговете на Съвпадението са ни създали толкова лоши кореспонденти. Много добре знам, че изтеклите няколко недели са дълго време за теб — толкова, колкото са няколко години за мен, а този срок наистина е дълъг, когато човек живее в несигурност — ще се извиня с това, че намерих писмото ти едва когато се върнах от пътуването си и веднага ще ти отговоря на въпроса: Да, видях се със съпруга ти, или с онзи, който беше твой съпруг, или както там си го наричаш сама. Да, видях се с Влад — и точно затова се забавих толкова, докато ти отговоря; тъкмо го бях навестила в отговор на молбата му да му помогна в една дребна работа.

Тревогата ти за него е разбираема, Коути; всъщност няма и да се опитвам да те залъгвам, че той вече не е застрашен от Организацията, с която двете с теб все още сме свързани по един или друг начин. Продължават да го търсят и се боя, че все някой ден ще се докопат до него, но поне засега е жив и мога дори да те уверя, че е добре.

Не бих си и помислила, че този отговор ще те удовлетвори.