«Буря се надига»

Робърт Джордан, Брандън Сандърсън

Буря се надига

На Марая Саймънс и Алън Романчук, без които тази книга нямаше да е възможна.

Гарвани и врани. Плъхове. Мъгли и облаци. Гадини и развала. Странни събития и чудати явления. Обичайното е изкривено и необичайно. Чудеса!

Мъртвите стават и тръгват, и някои ги виждат. Други — не, ала все повече и повече всички ние се боим от нощта.

Това са дните ни. Валят над нас под мъртво небе, съкрушават ни с яростта си, докато всички вкупом не въззовем: „Нека започне!“

Дневник на Незнайния схолар,

вписано за Празненството на Фрея, 1000 г. НЕ

Предговор

В един ноемврийски ден на 2007 г. получих телефонно обаждане, което щеше да промени живота ми завинаги. Хариет Макдугъл, съпруга и редактор на покойния Робърт Джордан, ме попита дали бих приел да довърша последната книга от „Колелото на времето“.

За онези, които не знаят, че г-н Джордан е починал, съобщавам новината с прискърбие. Помня как се почувствах, когато — докато преглеждах разсеяно интернет на 16 септември 2007 г. — разбрах, че е умрял. Бях потресен, стъписан и обезсърчен. Този чудесен човек, мой герой в писателската ми кариера, си бе отишъл. Светът изведнъж стана друг.