«Небесният огън»

Робърт Джордан

Небесният огън

На Хариет

Светлината на очите й е моята Светлина

С идването му отново пламват пожарите на ужаса. Горят хълмовете и съсухря се земята. Хора се изливат на приливи, а часовете чезнат. Стената е разкъсана и се надига було разделно. Бури тътнат отвъд хоризонта, а небесният огън чисти земята. Че няма спасение без разруха, нито надежда отсам смъртта.

фрагмент от „Пророчествата за Дракона“,

чийто превод се приписва на

Н’Делиа Басолейн

Първа Дева и Скоромечица на Райдън Хол Кучонска

ок. 400 СР

ПРОЛОГ

Падат първите искри

Елайда до Аврини а-Ройхан опипа разсеяно дългия шарф със седемте ивици около раменете си — епитрахила на Амирлинския трон — присядайки зад широката си писалищна маса. Мнозина щяха да я сметнат за красива на пръв поглед, но на втори щеше да им стане ясно, че суровостта върху лишеното й от възраст айезседайско лице не е плод на моментно настроение. А днес се долавяше и нещо повече, блясък на гняв в тъмните й очи. Ако изобщо някой го беше забелязал.

Тя почти не слушаше жените, подредени на столовете пред нея. Роклите им варираха във всички цветове, от бяло до най-тъмночервено, от коприна или вълна, според личния вкус на всяка от жените, но всяка от тях, с изключение на една, носеше своя официален шал с извезания в средата Бял пламък на Тар Валон и цветните ресни, известяващи от коя Аджа е. Айез Седай обсъждаха доклади и слухове за събития по света и се мъчеха да отсеят фактите от измислиците, мъчеха се да предрешат подходящите действия на Кулата, но рядко се сещаха дори да погледнат към жената зад масата — жената, на която се бяха заклели да се подчиняват. Но те не разбираха кое беше наистина важното. Или по-скоро разбираха го, но се бояха да говорят за него.

— Определено става нещо в Шиенар. — Думите принадлежаха на Данеле, крехка жена, която твърде често изглеждаше изпаднала в полудрямка, единствената Кафява сестра сред присъстващите. Зелените и Жълтите също така бяха представени с по една и никоя от трите Аджа не беше особено доволна от това. Сини липсваха. В момента големите сини очи на Данеле изглеждаха замислено вглъбени и тя сякаш не се интересуваше, че едната й буза е изцапана с мастило, а тъмносивата й вълнена рокля е много омачкана. — Има слухове за престрелки. Не с тролоци и не срещу айилци, въпреки че нападенията през Ниамхските проходи, изглежда, са се увеличили. Схватки между шиенарци. Необичайно за Граничните земи. Те много рядко се бият помежду си.

— Ако смятат да започнат гражданска война, избрали са подходящ момент — отвърна хладно Алвиарин. Висока, стройна, цялата в бяла коприна, тъкмо тя беше единствената жена без шал. Шарфът на Пазителка на Хрониките на раменете й също беше бял, за да личи, че е издигната от Бялата Аджа. Не от Червената, бившата Аджа на Елайда, както изискваше традицията. Белите винаги пазеха хладнокръвие. — Тролоците все едно че са изчезнали. Погибелта по цялото си протежение изглежда толкова спокойна, че две селянчета и една новачка спокойно могат да опазят Границата.

Костеливите пръсти на Теслин заразлистваха свитъците в скута й. От четирите присъстващи Червени — повече от всяка друга Аджа — тя почти не отстъпваше на Елайда по суровост. Но пък никой не можеше и да си помисли за нея, че е красива.

— Навярно щеше да е по-добре да не е толкова спокойна — каза Теслин със силно доловимия си иллиански акцент. — Таз сутрин получих сведение, че маршал-генералът на Салдеа е повел армията си в поход. Не към Погибелта, а в обратна посока. На югоизток. Нивга не би го направил, ако Погибелта не изглеждаше толкова заспала.

— А и тази мълва за Мазрим Таим, дето напоследък се просмуква извън Кулата. — Алвиарин го изрече така, сякаш обсъждаше времето или цената на килимите, а не заплаха за истинско бедствие. Много усилия бяха хвърлени за залавянето на Таим и не по-малко за укриването на неговото бягство. Нищо добро нямаше да донесе на Кулата, ако светът научеше, че не са успели да задържат един Лъжедракон, след като са го хванали. — И както изглежда, кралица Тенобия или Даврам Башийр, а може би и двамата, смятат, че не може да се разчита на нас, че ще се справим отново с него.

При споменаването на Таим настъпи мъртва тишина. Този мъж можеше да прелива — бяха го повели към Тар Валон за опитомяване, бяха го откъснали от Единствената сила завинаги, а той бе скъсал оковите и се бе освободил — но не това обузда езиците им. Допреди време съществуването на мъж, способен да досяга Единствената сила, се смяташе за най-страшно проклятие. Издирването и залавянето на такива мъже беше главната причина за съществуването на Червените и всяка друга Аджи им помагаше с каквото може. Но сега повечето жени от другата страна на масата се размърдаха неловко на столовете си, избягвайки да се погледнат една-друга в очите, защото споменаването на Таим ги бе приближило твърде много до една друга тема, за която не искаха да говорят. Дори Елайда усети жлъчта, надигаща се в стомаха й.

Очевидно Алвиарин не изпитваше подобна неохота. Само единият ъгъл на устните й се кривна леко в подобие на усмивка, или по-скоро на гримаса.

— Ще удвоя нашите усилия да заловя отново Таим. И предлагам една сестра да бъде изпратена за съветничка на Тенобия. Някоя, която да е свикнала да преодолява типичната за младите жени опърничавост и неотстъпчивост.

Тишината стана още по-гробовна.

Джолайн намести шала си със зелени ресни на крехките си рамене и се усмихна, макар усмивката й да изглеждаше малко насилена.

— Да. Тя има нужда от някоя Айез Седай до рамото й. Някоя, която да може да се оправи с Башийр. Той има силно влияние над Тенобия. Трябва да върне армията си обратно, където може да се използва в случай, че Погибелта се разбуди. — Твърде много разголена гръд се показваше в междината на шала й, а бледозелената й коприна беше твърде вталена, твърде впита в тялото й. А и твърде много се усмихваше за вкуса на Елайда. Особено на мъже. Но такива си бяха Зелените.

— Последното, от което имаме нужда сега, е още някоя армия в поход — намеси се бързо Шемерин, Жълтата сестра. Леко пълничка, тя така и не бе успяла да усвои присъщото на Айез Седай външно спокойствие. Често в очите й се долавяше напрегната възбуда, а напоследък — почти винаги.

— И то към Шиенар — добави Джавиндра, друга Червена. Въпреки гладките й бузи, ъгловатото й лице изглеждаше толкова твърдо, че сякаш можеше да забива с него гвоздеи. Гласът й беше дрезгав. — Тези размирици по Граничните земи не ми харесват. Последното, което ни трябва, е Шиенар да отслабне до такава степен, че някоя тролокска армия да може да пробие.

— Така е. — Алвиарин кимна замислено. — Но в Шиенар имаме агенти — Червени, убедена съм, а може би и други? — Четирите Червени кимнаха стегнато и много неохотно; никоя от останалите не го стори. — Агенти, които могат да ни предупредят навреме, ако тези малки стълкновения станат достатъчно сериозни, за да ни безпокоят.

Публична тайна беше, че всяка Аджа, с изключение на Бялата, отдадена изцяло на логиката и философията, разполага с очи и уши, пръснати из държавите в различни степени, въпреки че за мрежата на Жълтите се смяташе, че е жалка работа — нали за Церенето нищо не можеше да се научи от хора, които не можеха да преливат. Някои отделни сестри разполагаха със свои собствени очи и уши, въпреки че навярно ги пазеха в още по-голяма тайна, отколкото агентите на своята Аджа. Сините имаха най-разгърнатата мрежа.

— Колкото до Тенобия и Даврам Башийр — продължи Алвиарин, — съгласни ли сме всички, че с тях трябва да се заемат сестри? — Едва ги изчака да кимнат. — Добре. Въпросът е уреден. Мемара ще се справи добре. Няма да позволи глупости от страна на Тенобия, като в същото време няма да й позволи да разбере, че я води на каишка. Така. Някоя да е получила нови вести от Арад Доман или Тарабон? Ако скоро не предприемем нещо там, току-виж Педрон Ниал и Белите плащове се разпрострели от Бандар Еваан до Сенчестия бряг. Еванелейн, да не би да имаш нещо?

Арад Доман и Тарабон се разкъсваха от граждански войни, и още по-лошо. Ред нямаше никъде. Елайда дори се почуди, че се канят да го въдворят.