«Вихър от мечове»

Джордж Р. Р. Мартин

Вихър от мечове

БЕЛЕЖКА ПО ХРОНОЛОГИЯТА

„Песен за огън и лед“ се разказва през очите на герои, които понякога са на стотици и дори хиляди мили един от друг. Някои глави покриват един ден, други — само част; в трети действието може да се проточи в рамките на две денонощия, месец или половин година. С такава структура разказът не може да бъде строго последователен: понякога важни събития стават едновременно, на хиляди левги разстояние.

В случая с настоящия том читателят трябва да е наясно, че началните глави на „Буря от мечове“ не толкова следват последните от „Сблъсък на крале“, колкото ги застъпват. Започвам с поглед над някои от нещата, които ставаха на Юмрука на Първите, в Речен пад, в Харънхъл и на Тризъбеца, докато се водеше битката на Черна вода при Кралски чертог и непосредствено след нея…

Джордж Р. Р. Мартин

На Филис, защото ме накара да включа драконите

ПРОЛОГ

Денят беше сив и люто студен и кучетата не искаха да хванат миризмата.

Голямата черна кучка подуши само веднъж мечите следи, отстъпи и заситни боязливо към другите, подвила опашка. Псетата се бяха сгушили отчаяно на купчина край речния бряг и вятърът ги пердашеше безмилостно. Чет също го усещаше как хапе през пластовете черна вълна и щавена кожа. Беше адски студено както за човек, така и за звяр, но бяха тук и отърване нямаше. Устата му се беше изкривила и той почти усещаше как почервеняват подлютени мехурите, покриващи бузите и шията му. „Щях да съм си на топло сега на Вала, да храня скапаните гарвани и да паля огъня на майстер Емон.“ Копелето Джон Сняг го беше лишило от това, той и дебелото му приятелче Сам Тарли. Заради тях беше тук сега, да му мръзнат проклетите топки с глутница скапани псета в дълбините на обладаната от духове гора.

— Седем ада! — Той дръпна силно каишките да вкара псетата в правия път. — По следата, копелета недни! Меча следа е това. Ще ли ви се месце, или не? Търси! — Но кучетата само се сгушиха още по-плътно и заскимтяха. Чет изплющя с късия си камшик над главите им и черната кучка му изръмжа. — Кучето месо не е по-лошо от мечото — закани й се той. Дъхът му замръзваше с всяка дума.

Ларк Сестриния стоеше скръстил ръце пред гърди, пъхнал длани под мишниците си. Носеше черни вълнени ръкавици, но все се оплакваше как му мръзнели пръстите.

— Адски студено е за лов — рече той. — Да й го туря на тая мечка, не си струва да мръзнем зарад нея.

— Не можем да се върнем с празни ръце, Ларк — избоботи Пол Дребния зад кафявите косми, покриващи почти цялото му лице. — Няма да му хареса на лорд-командира. — Сополите на едрия мъжага бяха замръзнали на висулки под сплескания като прасешка зурла нос. Едната му огромна лапа в дебела козинява ръкавица стискаше здраво пръта на копието.

— Да му го туря аз и на Стария мечок — рече Сестриния, слаб мъж с остро лице и нервни очи. — Забрави ли, че Мормон ще умре преди да съмне бе? На кой му пука дали щяло да му хареса?

Черните очички на Пол Дребния примигаха. Сигурно наистина беше забравил, помисли Чет; беше толкова тъп, че забравяше почти всичко.

— Добре де, що трябва да убиваме Стария мечок? Що просто не се махнем и да го оставим?

— А мислиш ли, че той ще ни остави? — каза Ларк. — Ще ни спипа и ще ни претрепе. Да те претрепе ли искаш, овча главо?

— Не ща — каза Пол Дребния. — Това не го ща. Не ща.

— Значи ще го убиеш? — рече Ларк.

— Ща. — Грамадният мъж удари с края на копието по замръзналия речен бряг. — Ща. Що ще ни трепе той.

Сестриния измъкна ръцете си изпод мишниците и се обърна към Чет.

— Трябва всички командири да избием, викам аз. На Чет му беше втръснало да го чува.

— Вече го говорихме. Стария мечок умира, и Блейн от Сенчестата кула. Гръбс и Етан също така, заради скапания им късмет, че ще им е смяната на пост, Дивен и Банън, за да не ни тръгнат по дирите, и сир Прасчо зарад гарваните. И толкоз. Убиваме ги тихичко, докат спят. Един да писне и ставаме храна за червеите, всички. — Мехурите по лицето му почервеняха от яд. — Само си свършете своето и гледайте братчедите да направят същото. И, Пол, гледай да го запомниш, третата смяна, не втората.

— Третата смяна — повтори едрият мъж изпод космите и замръзналите сополи. — Аз и Меката стъпка. Помня бе, Чет.

Нея нощ луната щеше да е черна и те бяха нагласили смените така, че осем от техните да са на пост, с още двама при конете. От това повече не можеше да се опече. А и диваците всеки ден можеха да ги ударят. Чет беше решил да се разкара надалече от това скапано място преди да са дошли. Да живее беше решил.

Триста заклети братя на Нощния страж бяха поели на север, двеста от Черен замък и други сто от Сенчестата кула. Беше най-големият обход, откакто свят светува, с близо една трета от силата на Стража. Бяха решили да намерят Бен Старк, сир Ваймар Ройс и другите изгубили се щурмоваци и да разберат защо диваците напущат селата си. Е, Старк и Ройс така и не ги намериха, но поне разбраха къде са се дянали диваците — ей горе там, в ледените висини на забравените от боговете Ледени нокти. Можеха да си клечат там во веки веков, мехурите на Чет нямаше да се изприщят от мъка по тях.

Но не. Слизаха надолу. Надолу по Млечна вода.

Чет вдигна очи. Ей го на. Каменните брегове на реката бяха брадясали от леда и светлите й млечни води се носеха лениво и неспирно от склоновете на Ледени нокти. И Манс Райдър и неговите диваци се стичаха насам по същия път. Торен Малък лес се беше върнал на носилка преди три дни. Докато разказваше на Стария мечок какво е видял със съгледвачите си, Кедж Бялото око разказваше на останалите.

— Още са горе по склоновете, ама идват — каза Кедж, докато си топлеше ръцете на огъня. — Харма Песоглавата води авангарда му, кучката му с кучка пъпчива. Гоуди се качи чак в стана й и я видя край огъня. Оня тъпак Тъмбърджон искаше да я перне със стрела, но Малък лес го вразуми.

Чет се изплю.

— Колко бяха, можеш ли да кажеш?

— Много, че и оттатък. Двайсет, трийсет хиляди, не стояхме да ги броим. С Харма бяха към петстотин, всички на коне.

Мъжете около огъня се спогледаха неспокойно. Рядкост беше да срещнеш дори дузина конни диваци, а петстотин…

— Малък лес прати Банън и мен да избиколим авангарда и да им видим главната сила — продължи Кедж. — Край нямаха. Движат се бавно като замръзнала река, по четири-пет мили на ден, но не изглежда да се канят да се прибират по селата си. Повече от половината са жени и деца, и карат животни — кози, овци, даже елени, които теглят шейни. Натоварили са бали с кожа и сушени бутове, кафези с пилета, буци масло и чекръци за предене, всичката си скапана стока. Мулетата и кончетата им са така натоварени, че ще речеш, че гърбовете им ще се скършат. Жените и те.

— И карат по Млечна вода? — попита Ларк Сестриния. — Нали го казах вече.

Млечна вода щеше да ги отведе покрай Юмрука на Първите, древното кръгово укрепление, където Нощният страж си беше вдигнал лагера. Всеки с капка ум в главата щеше да схване, че сега е моментът да се заложи всичко и да се удари Валът. Стария мечок беше укрепил Юмрука с шипове, ровове и ями, но срещу такава огромна орда всичко това беше безсмислено. Ако останеха тук, щяха да ги глътнат и изплюят.

А Торен Малък лес искаше да атакуват. Донел Хил Сладура беше скуайър на сир Маладор Локи и предната нощ Малък лес беше отишъл в палатката на Локи. Сир Маладор споделяше мнението на стария сир Отин Витърс и настояваше да се оттеглят бързо към Вала, но Малък лес искаше да ги убеди в противното.

— На този крал отвъд Вала никога няма да му хрумне да ни търси толкова далече на север — донесе му, че бил казал, Донел Сладура. — А тази негова огромна войска е една дрипава орда, пълна с безполезни гърла, които не знаят от кой край се хваща мечът. Един удар ще им избие целия мерак за бой и ще ги прати да бягат с вой към бърлогите си и да се крият там още петдесет години.

„Триста души срещу трийсет хиляди.“ За Чет това си беше говняно безумие, а най-безумното беше, че сир Маладор го беше убедил и двамата бяха на път да убедят и Стария мечок.

— Ако чакаме много дълго, ще изтървем и тая възможност. Друг път няма да ни падне — говореше Малък лес на всеки, който се съгласи да го слуша. На което сир Отин Витърс възразяваше: