«Орки»

Стен Никълс

Орки

Посвещава се

на Мариане Гей и Ник Филтър,

задето бяха щастливи

и ме вдъхновяваха с любовта си.

Благодарности

Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация.

Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването.

(обратно)

Пазителят на светкавицата

Ей, оркското войнство, да вдигнем врява,

да вдигнем врява и глъчка сега.

Когато от странство се връщаме с плячка,

с богатства несметни да смаем света.

Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни,

кажете ни сбогом, къщовници, с песни.

Кръвта ни за сеч и разплата жадува,

а мечът погибел да сее бленува.

Да палим, да грабим, накрая да режем

главите от шиите, от пояс кесиите.

Врага в битка страшна без жал да затрием,

връз гроба му бъчва със ейл да изпием.

Над бряг непознат стройна кула стърчеше,

в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше.

Имотец прибрахме, злодейства пиляхме,

живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме.

Селяк с тумбак сладка щерка таеше,

с нож го ръчнахме, после дълго врещеше.

Щом секна да кряка, златцето издаде,

• 1
• 2
• ...
• 672