«Електроник — момчето от куфара»

Евгений Велтистов

Електроник — момчето от куфара

(обратно)

Куфарът с четирите дръжки

В една ранна майска утрин до хотел „Дъбчетата“ спря светлосив автомобил. Отвори се вратата и от колата изскочи човек, захапал лула между зъбите си. Като видя приветливите лица и букетите цветя, той смутено се усмихна. Този човек беше професор Громов. Почетният гост на конгреса на кибернетиците пристигна от Синегорск, сибирско градче, научен център, и както винаги реши да отседне в „Дъбчетата“.

Директорът на „Дъбчетата“, организирал тържественото посрещане, се зае с багажа. От зиналата паст на багажника стърчеше закръгленият край на голям куфар.

— Ъ-ъ, дори такъв мъжага като вас не може го вдигна — каза професорът, като забеляза, че директорът наднича в багажника. — Куфарът е много тежък.

— Нищо — отвърна директорът. Той прегърна куфара с мускулестите си ръце и го сложи на земята. Лицето му се зачерви. Куфарът беше дълъг, черен, с четири дръжки. По форма напомняше калъф на контрабас. Но надписите определяха точно съдържанието му: „Внимателно! Уреди!“

— Виж ти… — поклати глава директорът. — А вие как сте се справили с него, професоре?

— Повиках четирима носачи. Пък аз ръководех, — каза Громов.

— Запазихме ви същата стая. Не възразявате, нали?

— Чудесно. Много съм ви благодарен.