«Артур и отмъщението на Малтазар»

Люк Бесон

Артур и отмъщението на Малтазар

По идея на Селин Гарсия

Глава 1

Получи се. Лек повей успява да завърти перката на ветрогенератора, която не издържа повече да стои неподвижна и тиха. Тя се отдава на удоволствието да заскрибуца, да се разскърца отвсякъде, подобно на стара врата, стояла дълго време затворена. Веслата й леко пляскат в топлия въздух. Ще речеш — лъжица в гъсто пюре. Повечето птици са обзети от леност да се борят с тежкия въздух и изглежда, смятат да прекарат следобеда в дрямка, но перката и стържещият й звук ги събуждат. Лястовичките са по-малко мързеливи и най-вече по-игриви от своите събратя и първи се впускат към електрическите жици. Стрелкат се към земята, за да наберат скорост, а щом стигнат съвсем ниско, внезапно се извиват устремно нагоре, като се опират на гъстия като сладка пяна въздух. Всички са чакали този сигнал. «Щом лястовичките се държат на въздуха, и ние можем!», казват си червеношийките, разните бръмбари и други летящи насекоми. И целият този крилат народ се размърдва и заподскача от клонка на клонка, за да се включи в общото движение.

Една прекрасна пчела в жълто-черна рокля на райета се залавя отново на работа. Тя прелита още веднъж двора в търсене на някое неопрашено цвете, но задачата е трудна, защото лятото е към края си. Вече е септември и почти всички цветя са дали своя дан. Пчеличката обаче е трудолюбива и усърдно претърсва ли, претърсва поред маргаритките, маковете и другите диви цветя.

Реколтата е слаба, но и дума не може да става да се оставят празни пити в кошера, затова нашата пчела решава да се приближи към къщата. Сто пъти са й казвали, че това е опасна зона и е по-добре да се избягва, но една пчела винаги поема риска, когато въпросът опира до достойнство. Тя се приближава плахо като към прокълнато място. Съвсем не подозира, че това скривалище е най-вече храм на любовта и блаженството, на радостта и веселието, защото е домът на Артур.