«Абсолютна власт»

Дейвид Балдачи

Абсолютна власт

На Мишел, моята най-скъпа приятелка, любеща съпруга и помощничка, без която мечтата ми да напиша тази книга би ди останала само проблясък в уморен взор.

На майка ми и баща ми — те направиха за мен всичко, на което са способни едни родители.

На брат ми и сестра ми, толкова толерантни към най-малкия, когото и сега винаги подкрепят.

Абсолютната власт корумпира абсолютно.

Лорд Актън

1

Плавно спря с изгасени фарове и отпусна ръце върху волана. Няколко последни камъчета от чакълената настилка отхвръкнаха изпод гумите и сетне настана тишина. Изчака две-три минути и извади стар, но добър бинокъл за нощно виждане. Къщата постепенно се открои на фокус. Той се намести уверено на седалката. Погледна раницата, захвърлена на съседната седалка. Макар и поизносено, купето беше чисто.

Самият автомобил бе краден — от най-невероятното място на света.

Огледалото за обратно виждане бе окичено с две миниатюрни палмички. Видът им го изпълни с мрачно задоволство. Скоро и той можеше да се озове в страната на палмите. Тишина, синева, кристална вода, седефени залези и излежаване до късно… Но сега трябваше да слезе от автомобила. Време бе. Не му се случваше за първи път, ала никога преди не се беше чувствал толкова уверен.

Шейсет и шест годишният Лутър Уитни отговаряше на условията за социална издръжка и притежаваше пенсионна карта. Повечето му връстници се бяха отдали на втората си кариера — дядовци, които бавеха внучета или отмаряха на меките кресла, далеч от житейската врява.

Лутър бе посветил целия си живот на една-единствена кариера — кражби с взлом. Нахълтваше в чужди домове и кантори по тъмно, както сега, и отмъкваше толкова вещи, колкото можеше да носи, без да се пресилва.