Лий Чайлд
Нищо за губене
На Рей Хелмсуърт и Джанин Уилсън.
Те знаят защо.
1
Слънцето беше поне два пъти по-слабо от онова, което често му се беше налагало да понася, но все пак беше достатъчно горещо, за да се чувства объркан и замаян. Беше много изтощен. Не беше приемал храна от седемдесет и два часа, а вода — от четирийсет и осем.
Не, не беше просто изтощен. Той умираше — и го знаеше.
Картините във въображението му показваха неща, които си отиват.
Лодка с гребла, блъскана от течението на реката, която опъваше прогнилото въже и накрая се откъсваше. Той гледаше през очите на малко момче, седнало на дъното, което безпомощно наблюдаваше как брегът остава все по-далеч.
Или дирижабъл, който леко се поклащаше на вятъра, но после се отделяше от мачтата и бавно се издигаше нагоре, все по-далеч от земята, а малкото момче в коша гледаше миниатюрните фигурки на хората долу, които разтревожено обръщаха лица нагоре и размахваха ръце.
Комментарии к книге «Нищо за губене», Ли Чайлд
Всего 0 комментариев