Читать книгу «Нищо за губене», Ли Чайлд

Жанр:

Автор:

«Нищо за губене»

3344

Описание

Джак Ричър, бивш военен полицай, няма постоянна работа, нито адрес, нито багаж. Обича да обикаля страната на автостоп. Пристига в градчето Диспеър, щата Колорадо, и иска да изпие едно кафе. Не му сервират, а го изхвърлят без обяснение. Груба грешка. Ричър е любопитен. Какви тайни крият местните? Той няма да се поколебае да разнищи и най-невероятната конспирация, защото просто няма какво да губи. Ексклузивно интервю с Джак Ричър • Казвате, че когато пътувате, носите само сгъваемата си четка за зъби, но как решавате въпроса с бръсненето? — Когато имам нужда да се обръсна, отивам в някой супермаркет и си купувам самобръсначки за еднократно ползване и пяна за бръснене в най-малката опаковка. Използвам ги веднъж и ги хвърлям. Така губя няколко долара, но не се налага да нося чанта. • Защо нямате мобилен телефон? — На кого да се обаждам? И кой ще ми се обажда? • Вярвате ли в любовта от пръв поглед? — Да. • Разкажете за първия път, когато сте убили човек. — По-добре да не го правя. Мненията по въпроса са субективни, а обвиненията в убийство нямат давност. • Вие нямате кола, но ако имахте,...



1 страница из 417
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Лий Чайлд

Нищо за губене

На Рей Хелмсуърт и Джанин Уилсън.

Те знаят защо.

1

Слънцето беше поне два пъти по-слабо от онова, което често му се беше налагало да понася, но все пак беше достатъчно горещо, за да се чувства объркан и замаян. Беше много изтощен. Не беше приемал храна от седемдесет и два часа, а вода — от четирийсет и осем.

Не, не беше просто изтощен. Той умираше — и го знаеше.

Картините във въображението му показваха неща, които си отиват.

Лодка с гребла, блъскана от течението на реката, която опъваше прогнилото въже и накрая се откъсваше. Той гледаше през очите на малко момче, седнало на дъното, което безпомощно наблюдаваше как брегът остава все по-далеч.

Или дирижабъл, който леко се поклащаше на вятъра, но после се отделяше от мачтата и бавно се издигаше нагоре, все по-далеч от земята, а малкото момче в коша гледаше миниатюрните фигурки на хората долу, които разтревожено обръщаха лица нагоре и размахваха ръце.

Комментарии к книге «Нищо за губене», Ли Чайлд

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства