«Свръхнатоварване»

Артър Хейли

Свръхнатоварване

„Приготви се за път и нека светлините бъдат запалени.“

Св. Лука 12.15

„О, мрак, о, мрак сред светлината на деня…“

Джон Милтън

„От 1974 година строежът на нови електроцентрали в Калифорния е намалял в процентно отношение повече от половината в сравнение с 1970–1974 година. В резултат на това, през 90-те години е съвсем реално да настъпи енергийна криза; и вече се очертават заплахите от спирането на електроенергията през 80-те години…“

Списание „Форчън“

ЧАСТ ПЪРВА

1

Каква горещина!

Горещина, която се стелеше като задушливо покривало. Горещина, която беше обгърнала цяла Калифорния — от безплодните земи до мексиканската граница до величествената каламатска гора, която се врязваше на север в Орегон. Горещина потискаща и изнервяща. Още преди четири дни горещ атмосферен фронт, дълъг хиляди мили, беше обхванал целия щат като мътеща кокошка. Тази сутрин, една юлска сряда, се очакваше тихоокеанският фронт да отблъсне горещата вълна на изток, да навлезе по-хладен въздух, който да донесе дъждове по северното крайбрежие и по планините. Но очакванията не се оправдаха.

Беше един часа следобед и калифорнийците изнемогваха от тридесет и пет градусовите жеги без никакви надежди за спадане на температурите. В градове и предградия, във фабрики, магазини, административни сгради и частни домове бръмчаха безспир шест милиона климатични инсталации. В многобройните ферми на Сентрал Велли хиляди електрически помпи поглъщаха водата от дълбоки кладенци и насочваха живителната влага към жадните стада и изсъхналите растения. Многобройните хладилници и фризери не спираха нито за миг. И навсякъде разглезеното и свикнало с удобствата население продължаваше, без да се замисля да задоволява потребностите си от електроенергия.

Калифорния не за пръв път се сблъскваше с подобни горещини и винаги бе успявала да се справи с последствията, но енергийните разходи никога не бяха достигали подобен връх.

— Това е положението — каза главният диспечер, — включваме последните резерви.

Това беше ясно на персонала и ръководството на електрическата компания Голдън Стейт, които се бяха събрали в контролния център. Голдън Стейт Пауър, или, както бе по-известна, GSP & L, беше колос сред енергийните компании, подобно на Дженерал Мотърс сред автомобилните. Тя осигуряваше две трети от необходимата на Калифорния електроенергия и природен газ и степента на нейното присъствие в живота на щата би могла да се сравни единствено с някой природен феномен: тя бе неразделна част от Калифорния като слънцето, портокалите и гроздето. GSP & L беше силна и мощна компания, която се възприемаше почти като божествена даденост.

Контролният и разпределителен център на GSP & L беше един изцяло обезопасен команден пункт, сполучливо описан от един посетител като хибрид между операционна и мостик на презокеански лайнер. Сърцето на центъра беше разположено на един подиум и се състоеше от безкрайни датчици и монитори. Тук бе работното място на главния диспечер и на неговите шестима помощници. В непосредствена близост до тях бяха пултовете за управление на два компютърни терминала, а стените наоколо, изпълнени с многобройни копчета, диаграми и схеми на циклите подавана енергия, с дъга от цветове и сигнали съобщаваха за настоящето състояние на двеста и пет електрогенератора, разположени в деветдесет и четири електроцентрали на компанията.

Атмосферата в контролния център винаги беше делова. И в настоящия момент половин дузина помощник-диспечери контролираха непрекъснато постъпващата информация, но акустичният проект на залата бе на такова ниво, че всичките операции се извършваха в пълна тишина.

— Абсолютно ли сте сигурен, че няма откъде да купим поне малко електроенергия? — Въпросът бе зададен от високия мускулест мъж по риза, който беше застанал до диспечерския пулт. Ним Голдман, вицепрезидент на компанията по планирането и съветник на председателя на управителния съвет на GSP & L беше разхлабил възела на вратовръзката си и бе разкопчал горните копчета на ризата си. Наистина беше страхотна горещина. Очите на Ним Голдман, както и целият израз на лицето му, едро и червендалесто, излъчваха откритост и авторитет. Понякога в тях можеха да се открият и закачливи нотки, но не и в момента. На Ним Голдман никой не му даваше неговите четиридесет и пет години, но днес напрежението и умората си бяха казали думата. През последните дни той оставаше на работа до полунощ и ставаше сутрин в четири — дори нямаше време да се обръсне като хората. Ним се обливаше в пот, както и всички останали в контролния център — донякъде от напрежение, а донякъде и от факта, че климатичната инсталация още от сутринта работеше с намалена мощност, като резултат от собствения им призив към населението по радиото и телевизията да намалят разходите на електроенергия поради създалото се извънредно положение. Но уви, ако се съдеше по изкачващата се крива на датчиците, апелът на компанията не бе удостоен с внимание.

Главният диспечер, побелял ветеран, се почувства засегнат от въпроса на Ним. През последните два дни двама негови помощници бяха непрекъснато на телефоните и отчаяно търсиха допълнителна енергия по всички щати, та дори и в Канада. И този факт бе добре известен на Ним.

— Правим всичко възможно, мистър Голдман. Търсим навсякъде, от Орегон до Невада. Централите на Пасифик Ентърти са претоварени, Аризона помага по малко, но и те са затруднени. Утре те ще искат да купят от нас.

— Кажи им да не се надяват — каза една от помощник-диспечерките.

— Този следобед не бихме ли могли и сами да се справим? Този път въпросът бе зададен от Джей Ерик Хъмфри, председателя на управителния съвет, който вдигна глава от ситуационния доклад, обработван от компютъра. Както винаги тонът му бе изискан, а гласът тих — едно от основните изисквания на възпитанието, давано в Бостън от старата генерация. Това възпитание го обгръщаше като ризница, през която малцина можеха да проникнат. Той бе живял в Калифорния вече близо тридесет години, тук бе направил кариерата си, но така и не можа да възприеме предимствата на непосредствените маниери в западните щати пред бляскавото възпитание, давано в Нова Англия. Председателят на управителния съвет беше дребен и стегнат мъж, с тънки, правилни черти, носеше лещи и беше винаги превъзходно облечен. В момента носеше тъмен костюм с жилетка независимо от горещината.

— Съвсем не е добро положението, сър — каза главният диспечер, като гълташе поредното хапче против киселини. Дори не си спомняше вече кое по ред беше за деня. Действително, работата в контролния център беше доста напрегната и GSP & L, като част от социалната политика, беше инсталирала специални стендове в диспечерския пункт, откъдето успокоителните се получаваха безплатно.

— Дори и да успеем да задържим положението, то ще бъде на косъм при добър късмет. — Намеси се Ним Голдман в подкрепа на председателя на управителния съвет.

Както бе споменал преди малко главният диспечер, последните резерви от мощности бяха изцяло натоварени. Това, което не каза, но и нямаше нужда, тъй като то бе известно на всички присъстващи, бе фактът, че GSP & L имаше два вида резервни мощности: „функциониращи“ и „нефункциониращи“. Функциониращите бяха генераторите, които работеха на непълна мощност, която при нужда можеше веднага да се увеличи. Нефункциониращите резерви представляваха енергогенератори, които дори и в момента да не работят, бяха готови за включване и можеха да достигнат максимално натоварване за 10 — 15 минути.

Преди един час бяха пуснати в действие последните „нефункциониращи“ резерви — двойните газови турбини на една от електроцентралите до Фреско, всяка с мощност 65 000 киловата. В този момент те вече достигаха максималното си натоварване, като изчерпваха всичките възможни резерви на GSP & L.

— По дяволите! Ако бяхме получили една свястна метеорологична прогноза, сега нямаше да сме на това дередже! — каза един набит, навъсен мъж с издължено лице, който до този момент слушаше разговора на главния диспечер и председателя на управителния съвет.

Рей Паулсен, вицепрезидент на компанията по снабдяването с електроенергия, с енергична крачка се отдалечи от бюрото, където той и колегите му изучаваха кривите на консумацията на електроенергия и ги сравняваха с други подобни години.