«Знакът на близнаците»

Робърт Лъдлъм

Знакът на близнаците

На Ричард Марек, редактор

Съвършен ум, подплатен с много хумор. Чувствителност към езика, каквато никой писател не може да си представи. Изобщо най-доброто под слънцето. И на прекрасната Марго, която прави всичко перфектно.

КНИГА ПЪРВА

ПРОЛОГ

9 ДЕКЕМВРИ 1939 г.

СОЛУН, ГЪРЦИЯ

Един след друг камионите ръмжаха нагоре по стръмния път в предутринния здрач край Солун. Близо до върха всички ускоряваха — шофьорите бързаха да се прикрият в тъмнината на спускащото се оттатък шосе, прорязано в околната гора.

Въпреки всичко водачите на петте камиона трябваше да овладеят нервите си. Никой не можеше да си позволи да натисне педала на спирачката или газта повече от допустимото; трябваше да присвиват очи, да се взират в тъмнината, да внимават за неочаквани завои и внезапно изникнали препятствия.

Защото наистина беше тъмно. Нямаше запалени фарове. Колоната си пробиваше път единствено в сивкавия мрак на гръцката нощ, а през ниските облаци се процеждаха лъчите на гръцката луна.

При това пътуване дисциплината на всички бе подложена на изпитание. А тя не беше нещо чуждо за шофьорите и хората до тях.

Бяха духовници. Монаси. От „Ксенопи“ — най-суровия монашески орден, контролиран от Патриаршията на Константинопол. Сляпо подчинение, съчетано със самоувереност — жестока дисциплина до момента на смъртта.

Младият брадат монах в първия камион свали расото си. Под него имаше работнически дрехи — дебела риза и груби панталони. Нави го и го пусна зад високата облегалка отзад, при някакви брезентови парцали. След това заговори на шофьора с расо до себе си: