«Самоличността на Борн»

Робърт Лъдлъм

Самоличността на Борн

На Глинис

Една особена светлина, която ние всички обожаваме.

С любов и дълбоко уважение

ПРОЛОГ

В. „Ню Йорк Таймс“

Петък, 11 юли 1975

Първа страница

ГОВОРИ СЕ, ЧЕ ДИПЛОМАТИ СА СВЪРЗАНИ С БЕГЛЕЦ ТЕРОРИСТ, ИЗВЕСТЕН КАТО КАРЛОС

Париж, 10 юли — Днес Франция екстрадира трима кубински дипломати от висок ранг във връзка с обявеното по цял свят издирване на мъж на име Карлос, за когото се предполага, че е важна брънка в международната терористична мрежа.

Заподозреният, за чието истинско име има сведения, че е Илич Рамирес Санчес, се издирва за убийството на двама френски агенти от тайната полиция и един ливански информатор в апартамент в Латинския квартал на 27 юни.

Трите убийства насочили тукашната и британската полиция по следите на мащабна мрежа от международни агенти терористи. При разследването на убийствата френските и британските полицаи открили огромни складове с оръжие, подсказващо връзката на Карлос с небивалия тероризъм в Западна Германия, което ги кара да подозират наличието на взаимовръзка между много терористични актове в цяла Европа.

ВИДЯН В ЛОНДОН

Съобщава се, че оттогава Карлос е виждан в Лондон и в Бейрут, Ливан.

Асошиейтед прес

Понеделник, 7 юли 1975

Дописка на синдиката

Лондон (АП) — Оръжия и жени, гранати и скъпи костюми, добре натъпкан портфейл, самолетни билети до романтични места и разкошни апартаменти в десетина столици по света. Такъв е портретът на наемния политически убиец от ерата на техническия прогрес, за чието издирване е организирана международна хайка.

Гонитбата започва, когато след позвъняване на вратата на апартамента му в Париж мъжът отваря и застрелва двама френски агенти от тайната полиция и ливанец информатор. Четири жени в две столици са задържани по обвинение в съучастничество за бягството му. Самият терорист изчезва — вероятно в Ливан, според френската полиция.

През последните няколко дни хора, които са го виждали в Лондон, го описали пред репортери като хубав, изискан, образован, облечен богато и с вкус мъж.

Но неговите съдружници са мъже и жени, обявени за най-опасните хора в света. Говори се, че е свързан с японската Червена армия, с въоръжената арабска съпротива, със западногерманската банда „Баадер-Майнхоф“, квебекския Освободителен фронт, турския Народоосвободителен фронт, сепаратистите във Франция и Испания и с най-лявото крило в ИРА.

Обикновено когато терористът пътува — до Париж, до Хага, до Западен Берлин, се извършват бомбени атентати, стреля се с пистолети, има отвличания.

На 27 юни един ливански терорист се огъва при разпит и завежда двама от тайната полиция пред вратата на наемния убиец. Той застрелва и тримата и успява да избяга. Полицията е намерила негови оръжия и бележници със списъци на известни хора, които трябвало да бъдат убити.

Вчера лондонският „Обзървър“ съобщи, че полицията издирва сина на венецуелски комунист, адвокат, за разпит по тройното убийство. Скотланд Ярд заяви, че не отрича съобщението, но добави, че към въпросното лице не е предявено обвинение и го търсят само за разпит.

„Обзървър“ идентифицира издирвания като Илич Рамирес Санчес от Каракас. Вестникът твърди, че това име е вписано в един от четирите паспорта, намерени при обиска, извършен от френската полиция в парижкия апартамент, където са станали убийствата.

Според „Обзървър“ Илич е кръстен на Владимир Илич Ленин — основателя на Съветския съюз, завършил е образованието си в Москва и говори свободно руски език.

В Каракас говорителят на Венецуелската комунистическа партия потвърждава, че Илич действително е синът на седемдесетгодишен адвокат марксист, живеещ на 450 мили от Каракас, но че „нито бащата, нито синът принадлежат към нашата партия“.

А на журналистите заявява, че не му е известно къде се намира сега Илич.

(обратно)

КНИГА ПЪРВА

1.

Траулерът се хвърли в яростните вълни на тъмното море като непохватно животно, опитващо се отчаяно да се измъкне от непроходима тиня. Вълните се издигаха на огромна височина и се разбиваха в борда на кораба със силата на многотонна преса; бялата пяна, издигаща се в нощното небе, се стоварваше върху палубата под напора на нощния вятър. Отвред долитаха болезнените стонове на безсилни предмети; дърво, триещо се о дърво, опънати до краен предел тресящи се въжета. Животното умираше.

Две внезапни експлозии пронизаха звуците на морето, вятъра и страданието на траулера. Идеха от слабо осветената кабина, която се издигаше и падаше ведно с тялото на своя господар. Мъж изскочи от вратата, вкопчвайки се с една ръка за перилата. С другата притискаше корема си.

Друг го последва в яростна решителност, изписана на лицето му. Той се подпря на вратата на кабината, повдигна пистолета и стреля отново. И отново.

Мъжът при перилата вдигна рязко ръце към главата си и от четвъртия изстрел се изви назад. Носът на кораба внезапно потъна в седловината между две гигантски вълни, повдигайки ранения на крака. Той се завъртя наляво, без да може да свали ръце от главата си. Носът и част от средата на кораба останаха по-скоро високо над водата, отколкото в нея, помитайки човешката фигура на вратата обратно в кабината. И тогава се чу петият изстрел. Раненият изкрещя. Ръцете му вече се протягаха отчаяно към всичко, за което биха могли да се вкопчат; кръвта и солените пръски на вълните го заслепиха и той не успя да се улови за нищо. Краката му се огънаха, а тялото му полетя напред. Корабът се завъртя яростно около подветрената си страна и мъжът, чийто череп зееше отворен от куршумите, се хвърли през борда в безумието на мрака долу.

Усети как ледената бушуваща вода го покрива, поглъща, всмуква надолу, върти го неистово, а сетне го изтласква на повърхността — колкото да си поеме глътка въздух. Глътка въздух, и отново надолу в бездната.

Гореше в огън, необичаен влажен огън в слепоочията, който го изгаряше пред все така поглъщащата го вледеняваща вода, огън там, където не би трябвало да го има. Имаше и лед; ледено туптене в стомаха, краката и гърдите, което за негово най-голямо учудване се стопляше от студената морска вода. Усети всичко това, съзнавайки и паниката, породена от него. Виждаше как тялото му се мята и гърчи, как ръцете и краката му се съпротивляват неистово на напора на водовъртежа. Усещаше, разсъждаваше, съзнаваше паниката и се съпротивляваше — странно, но все още бе спокоен. Беше спокойствието на наблюдател, страничен наблюдател, откъснат от събитията, информиран за тях, но не и замесен.

Сетне го връхлетя друга паника, която прониза и огъня, и леда, и спокойното наблюдение. Все още не трябваше да се оттегля! Още не! Би трябвало да се случи всеки момент; не беше сигурен точно какво, но би трябвало да се случи. Трябваше да бъде тук.

Той неистово зарита с крака, борейки се ожесточено с тоновете вода върху себе си. Гърдите му изгаряха. Измъкна се на повърхността и се опита да се задържи върху черните вълни. Катери се! Катери се!

Надигна се чудовищна вълна. Той беше на гребена й, заобиколен от купища пяна и мрак. Нищо. Обърни се! Обърни се!

Случи се. Експлозията беше невероятна. Успя да я чуе през шума на разбиващите се вълни и вятъра. Гледката и звукът по някакъв начин се оказаха неговата врата към желания покой. Небето пламна като огнена диадема и вътре в тази корона от огън, от светлината към външните сенки се разлетяха предмети с всякаква форма и големина.

Беше спечелил. Каквото и да бе, го беше спечелил.

Внезапно започна да потъва отново, отново в бездната. Почувства как препускащите води се разбиват над раменете му, охлаждайки бялата горещина на тила, стопляйки леденостудената режеща болка в стомаха, краката и…

Гърдите. Гръдният му кош агонизираше! Беше улучен — смазващ изстрел, внезапен и непоносим удар. И отново се случи същото. Оставете ме на мира! Дайте ми покой!