«Знакът на пламъка»

Дейвид Морел

Знакът на пламъка

На Барбара и Ричард Монтрос в памет на Матю, съботните вечери и един замък в Испания.

Ако някой не пребъде в Мене,

бива изхвърлен навън, както пръчките,

и изсъхва; и събират пръчките,

та ги хвърлят в огън и те изгарят.

Евангелие от Йоан

ПРОЛОГ

Ярост, бълваща пламъци

Денят на гнева

Испания, 1391 г.

Архидякон Феран Мартинес, стигащ до изстъпления в ревностния си католицизъм, изнасяше все по-пламенни проповеди срещу еретиците. На 15 март, сряда — първият ден на Великите пости, неговото вдъхновено и пълно с ненавист красноречие докара енориашите му до такъв неистов бяс, че те се понесоха от църквата направо към еврейския квартал на Севиля. Ако не беше своевременната намеса на градските власти, щяха да последват масови убийства. Двама от водачите на тълпата бяха заловени и бичувани. Но наказанието им съвсем не обезкуражи фанатиците, а превърна в техните очи двамата водачи в мъченици и подхрани омразата на последователите им. През лятото на 1391 г. яростта срещу еретиците се разпространи от Севиля към съседните градове и накрая из цяла Испания с ужасни последици. Загинаха почти десет хиляди неверници, повечето убити с тояги и камъни.

А някои бяха изгорени.

(обратно)

Защитниците на вярата