«Тайко»

Ейджи Йошикава

Тайко

Хералдика

Семейни гербове на самурайските родове в „Тайко“

Тойотоми Хидейоши, Тайко

Ода Нобунага, господар на областта Овари

Токугава Иеясу, господар на областта Микава

Акечи Мицухиде, господар на областта Тамба

Шибата Кацуие, господар на областта Ечидзен

Сайто Досан, господар на областта Мино

Такеда Шинген, господар на областта Кай

Имагава Йошимото, господар на областта Суруга

Асаи Нагамаса, господар на областта Оми

Мори Терумото, господар на западните области

(обратно)

Измерване на времето в средновековна Япония

Традиционното японско деление на денонощието

Дати

Лунна: Първи ден от първия месец на петата година на Темон.

Слънчева: Вторият ден на месец февруари. 1536 г.

Датите в „Тайко“ следват традиционния японски лунен календар. Дванадесетте лунни месеца с по двадесет и девет или тридесет дни нямат имена, а се означават с числата от едно до дванадесет. Тъй като лунната година има 353 дни, с дванадесет по-малко от слънчевата, понякога се прибавя и тринадесети месец. Няма лесен начин за превръщане на дата от лунния календар в нейното съответствие от слънчевия, но като относителна отправна точка може да се приеме, че Първият месец на лунната година е февруари от слънчевия календар.

(обратно)

Към читателя

Към средата на шестнадесети век, когато шогунатът на рода Ашикага се разпада, Япония се превръща в подобие на огромно бойно поле. Военните предводители си съперничат в борбата за власт, а сред тях, като комети, пресичащи нощното небе, се открояват три големи фигури. Тези трима, в еднаква степен устремени да завладеят и обединят Япония, са удивително различни по характер: Нобунага — припрян, решителен и жесток; Хидейоши — потаен, прикрит и трудно разгадаем; Иеясу — спокоен, търпелив и пресметлив. Техните толкова противоположни възгледи за живота са били увековечени от японците в един стих, познат на всеки ученик:

Тази книга, „Тайко“ (титлата, с която Хидейоши все още е известен в Япония), разказва историята на човека, който накарал птицата да поиска да пее.

(обратно)

Книга първа

пета година на Темон

1536 г.

Действащи лица и местности

Хийоши, детското име на Тойотоми Хидейоши, тайко

Офуку, осиновен син на Сутеджиро

Онака, майката на Хийоши

Оцуми, сестра на Хийоши

Киношита Яемон, баща на Хийоши

Чикуами, вторият баща на Хийоши

Като Данджо, чичо на Хийоши

Ватанабе Тендзо, водач на отряд самураи без покровител

Сутеджиро, търговец на съдове

Хачисука Короку, глава на рода Хачисука

Сайто Досан, господар на Мино

Сайто Йошитацу, син на Досан

Акечи Мицухиде, служител на рода Сайто

Мацушита Кахей, служител на рода Имагава

Ода Нобунага, господар на Овари

Киношита Токичиро, името, дадено на Хийоши, когато става самурай

Шибата Кацуие, глава на рода Шибата и старши служител на рода Ода

Хаяши Садо, старши служител на рода Ода

Овари, родната област на Тойотоми Хидейоши, владение на рода Ода

Кийосу, столица на Овари

Мино, областта на рода Сайто

Инабаяма, столица на Мино

Суруга, областта на рода Имагава

(обратно)

„Маймуна! Маймуна!“

— Пчелата е моя!

— Моя е!

— Лъжец!

Седем-осем малки момчета профучаха като вихрушка през полето, като махаха напред-назад с пръчки между жълтите цветове на хряна и снежнобелите репици в търсене на диви пчели, които наричаха корейки, с техните пълни с мед торбички. Синът на Яемон, Хийоши, бе шестгодишен, но сбръчканото му лице приличаше на маринована слива. Беше по-дребен от другите момчета, но станеше ли дума за бели и пакости, никое от селските деца не можеше да се мери с него.

— Глупак! — викна той, съборен на земята от едно по-едро момче, с което се бяха сбутали заради една пчела. Преди да се е изправил на крака, друг стъпи отгоре му. Хийоши го дръпна за глезена и го събори.

— Пчелата е на този, който я е уловил! Хванеш ли я, твоя е! — и той ловко скочи на нозе и я сграбчи във въздуха. — Яу! Тази си е моя!

Стиснал пчелата, Хийоши направи още десет крачки, преди да разтвори шепа. После откъсна главичката и крилата и я пусна в устата си. Стомахчето на пчелата беше торбичка, пълна със сладък мед. За тези деца, никога не вкусвали захар, нещо толкова сладко изглеждаше като истинско чудо. С притворени очи Хийоши остави меда да се стече в гърлото му и примлясна с устни. Останалите деца гледаха и устата им се пълнеха със слюнка.

— Маймуна! — провикна се едно едро момче по прякор Нио — единственото, което Хийоши не можеше да надвие. Другите, като знаеха това, го последваха.

— Павиан!

— Маймуна!