Робин Кук
Мозъци
„От мозъка и само от мозъка се пораждат всички наши удоволствия и радости, смях и сълзи, скръб и болка…“
Хипократ, „Свещената болест“, гл.XVII
Първа глава
7 март
Стиснала зъби и обзета от безпокойство, Катрин Колинс изкачи трите стъпала до стъклената врата и я бутна с ръка. Но тя не помръдна. Отдръпна се крачка назад и вдигна очи към металната табела, на която с красиви букви беше изгравирано името на лечебното заведение:
УНИВЕРСИТЕТСКИ МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „ХОБСЪН“,
ИЗГРАДЕН ЗА БОЛНИТЕ И СТРАДАЩИ ГРАЖДАНИ НА НЮ ЙОРК.
За настроението, в което се намираше Катрин, тези думи прозвучаха другояче: „Надежда всяка оставете!“
Обърна се, зениците й се присвиха от блясъка на утринното мартенско слънце. Изведнъж й се прииска да хукне обратно към топлия си апартамент. Болницата беше последното място на света, в което би искала да се озове. Няколко души изкачиха стъпалата и забързано се насочиха към главния вход на клиниката.
Катрин затвори очи и поклати глава на собствената си глупост — вратата се отваряше навън! После притисна към себе си чантичката от изкуствена материя и решително тръгна напред.
Комментарии к книге «Мозъци», Робин Кук
Всего 0 комментариев