«Тай Хорс»

На четирима приятели, които ценя изключително:

моя агент, Оуън Ластър,

моя издател, Питър Гедърс,

моя съветник, Бъди Харис,

и, както винаги, на любовта на моя живот,

Върджиния.

КНИГА ПЪРВА

Има хора, които преминават безметежно през годините на съществованието си, за да потънат кротко в спокойствието на гроба, без да са познали истинското лице на живота, без въобще да са видели дори и частица от цялото коварство, насилие и жестокост, които се съдържат в него.

ДЖОУЗЪФ КОНРАД

Виетнам

1972

ГИБЕЛТА НА „ЧЕРНО ПОНИ“

Той едва почувства удара, по-скоро го чу. Приглушеният рев разтърси слабо лоста и като погледна навън, той видя как дясното му крило се разби и отлитна назад. Миг по-късно някъде по фюзелажа зад него се разнесе познатият и всяваш, ужас трясък на 50-милиметрови снаряди, докато в същото време куршуми разкъсваха корпуса на двата двигателя OV-10. Изведнъж самолетът се отклони силно от курса, после дръпна рязко в противоположната посока и се наклони леко към здравото си крило, а сетне пропадна с около хиляда фута. Коуди се бореше с машината, опитваше се да я стабилизира. Натисна бутона на радиостанцията:

— Първомай… Първомай… Полярно куче вика Щопер. Ударен съм и изгубих контрол…

Гласът беше изненадващо спокоен, почти примирен.

Единственият признак на безпокойство се усещаше в тембъра. Беше леко гъгнив от силните сътресения в самолета, като при някоя сгереоуредба с прекалено увеличени баси.