«Греховете на светците»

На Алекзандра, ангелът на моето рамо

Дайте ми герой, и ще ви напиша трагедия.

Ф. Скот Фицджералд

Пролог

Поверително. ДО ВСИЧКИ ОПЕРАТИВНИ РАБОТНИЦИ. СЛЕД ПРОЧИТАНЕ НЕЗАБАВНО ДА СЕ УНИЩОЖИ.

Местонахождение: СЕКРЕТНО

Дата: СЕКРЕТНА

В строго охранявано помещение се бяха събрали дванадесет души, представляващи дванадесет държави. Седяха на удобни столове и внимателно слушаха председателя.

— За мен е щастие да ви съобщя, че заплахата, която безпокоеше всички ни скоро ще бъде отстранена. Не е необходимо да навлизам в подробности, защото през следващото денонощие за това ще чуе целият свят. Уверявам ви, че няма да се спрем пред нищо. А сега да започнем търга. Има ли първо предложение? Да. Един милиард долара. Второ? Два милиарда. Трето?

(обратно)

Глава 1

Духаше студен декемврийски вятър. Дейна бързаше по Пенсилвания Авеню на една пряка от Белия дом. И изведнъж чу вледеняващия, оглушителен писък на сирените за въздушна тревога, последван от грохот на бомбардировач, готов да хвърли смъртоносния си товар. Закова се на място, обгърната в червена мъгла от ужас.

Отново беше в Сараево. Наоколо падаха бомби. Тя стисна очи, но не успя да прогони безумната гледка. Небето пламтеше, тракаха автомати, тътнеха самолети, свистяха мини. Сгради изригваха като вулкани от бетон, тухли и прах. Ужасени хора тичаха във всички посоки в опит да избягат от смъртта.

— Добре ли сте? — сякаш от някакъв друг свят попита мъжки глас.

Дейна бавно и предпазливо отвори очи. Намираше се на Пенсилвания Авеню. В далечината заглъхваше сирена на линейка, а в небето отзвучаваше рев на реактивен самолет — точно те бяха разбудили спомените й.

— Госпожице… добре ли сте?