На Джорджия за радостите, с които ме дарява
ПРОЛОГ
Атина, 1947 година
През прашното предно стъкло на колата началникът на полицията Йоргос Скури наблюдаваше как учрежденията и хотелите в центъра на Атина се сриват в бавен, разрушителен танц като редици гигантски кегли в някаква невероятна зала за боулинг.
— Двадесет минути — обеща униформеният полицай на волана. — Няма движение.
Скури кимна разсеяно и се взря в сградите. Тази илюзия винаги го омайваше. Трептящата мараня на безжалостното августовско слънце обгръщаше сградите с разлюлените си вълни и те сякаш се изсипваха върху улиците като изящен водопад от стомана и стъкло.
Комментарии к книге «Отвъд полунощ», Китанова
Всего 0 комментариев