«Плашилото»

ПРОЛОГ

Лондон, Англия

20 октомври, 19:00

Общо бяха дванайсет души.

Само мъже.

Само милиардери.

Десетима от тях бяха над шейсетгодишни. Другите двама бяха на около трийсет, но като наследници на предишни членове, тяхната лоялност беше гарантирана. Макар че членството в Съвета не бе задължително наследствено, с времето беше станало обичайно синовете да наследяват бащите си.

Иначе член се ставаше само с покана, а покани се отправяха рядко — както трябваше да се очаква в такава височайша компания:

Съоснователят на най-голямата софтуерна фирма в света.

Саудитски петролен магнат.

Патриарх на швейцарска банкерска фамилия.

Най-преуспяващият стоков брокер в света.

Заместник-председателят на федералния резерв на САЩ.

Новият наследник на военнопромишления комплекс, който произвеждаше самолетоносачи по поръчка на американското правителство.

В Съвета нямаше медийни магнати, тъй като всеки знаеше, че техните богатства най-често се градят върху дългове и колебаещи се борсови цени. Съветът контролираше медиите просто като управляваше банките, които отпускаха пари на медийните магнати.

Не участваха и държавни ръководители: Съветът беше наясно, че политиците притежават най-нисшия вид власт — краткосрочната. Също като медийните магнати, те са задължени на други за своето влияние. Пък и Съветът бе издигал и свалял достатъчно президенти и диктатори.

Нямаше и жени.

Съветът смяташе, че все още не се е родила жена, достойна да седне на масата. Дори кралицата. Дори наследницата на френската козметична империя Лилиан Матенкор с нейните двайсет и шест милиарда лично състояние.

От 1918 година Съветът се събираше два пъти годишно.

Тази година обаче се бяха събирали девет пъти.

В края на краищата тази година беше крайно особена.

Въпреки че Съветът бе тайна организация, срещите му никога не бяха обгръщани от секретност. Не. Съветът винаги беше смятал, че най-добре пазените тайни съществуват в публичното пространство, гледани от целия свят, без всъщност да бъдат виждани.

Ето защо срещите на Съвета обикновено се провеждаха по време на важни международни събития — ежегодния Световен икономически форум в Давос, Швейцария и различни заседания на Световната търговска организация. Веднъж дори се бяха събрали в Кемп Дейвид, когато президентът не се намираше там.

Днес бяха избрали официалната заседателна зала на лондонския хотел „Дорчестър“.

Вече бяха гласували и бяха стигнали до единодушно решение.

— Значи се разбрахме — каза председателят. — Ловът ще започне утре. Довечера по обичайните канали ще разпратим списъка на жертвите и ще платим награда на онези изпълнители, които представят на мосю Ж. П. Делакроа от АЖМ-Суис обичайната форма на доказателство за премахването на дадена жертва. Жертвите са петнайсет. Наградата за всяка е определена на осемнайсет милиона и шестстотин хиляди щатски долара.

Заседанието свърши след час и членовете на Съвета се оттеглиха, за да пийнат по чаша.

На заседателната маса останаха записките от срещата им. Един от листовете на мястото на председателя беше обърнат с лицето нагоре.

На него имаше списък с имена.

Наистина внушителен списък, меко казано.

Състоеше се от представители на елитните бойни части в света — британската Специална военновъздушна служба, подразделението „Делта“ на сухопътните сили на САЩ и американската морска пехота.

Правеха впечатление израелските военновъздушни сили, както и разузнавателни служби като Мосад и СРС — Службата за разузнаване и сигурност, новото име на ЦРУ. Плюс представители на терористичните организации ХАМАС и Ал Кайда.

Това бе списък от хора — особени хора, блестящи в гибелните си професии, — които трябваше да бъдат премахнати от лицето на земята до дванайсет часа на обяд, 26 октомври, американско източно стандартно време.

(обратно)

ПЪРВА АТАКА

26 октомври, 09:00 (местно време)

ИСВ (Ню Йорк, САЩ) 21:00 (25 октомври)

Днешните наемници си приличат по много неща със своите предшественици в някогашния американски Запад.

Те са единаци — обикновено бивши военни, професионални убийци или бегълци от правосъдието, известни със сложните си оръжия, транспортни средства и методи.

Съществуват организации — компании, които превръщат лова на бягащи хора в бизнес. Със своите квазивоенни инфраструктури наемническите организации често участват в международен лов на хора.

И разбира се, съществуват опортюнисти — спецчасти, които се самоотлъчват и предприемат самостоятелен лов, или служители от органите на реда, които намират съблазънта на частния лов за по-примамлива от законните си задължения.

Но трябва да се имат предвид и сложните пътища на днешния наемнически лов. Случва се наемници да действат съвместно с национално правителство, което иска да се дистанцира от определени актове. Не е неизвестно също наемници да сключват негласно споразумение с държави членки за получаване на убежище като възнаграждение за някогашна „услуга“.

Защото в края на краищата едно е ясно: международните граници не означават нищо за международния наемник.

Из доклад на ООН „Неправителствените сили в мироопазващите зони на ООН“, октомври 2001 г. (ЮЕН Прес, Ню Йорк).

СИБИР

Въздушното пространство над Сибир

09:00 местно време (21:00 ИСВ, 25 октомври)

Самолетът се носеше в небето със скорост, два пъти по-голяма от скоростта на звука.