«Заговорът „Аквитания“»

Робърт Лъдлъм

Заговорът „Аквитания“

На Джефри Майкъл Лъдлъм

Добре дошъл, приятелю,

желая ти прекрасен живот.

Част първа

1

Женева. Град на слънчева светлина и ярки спомени. На издути бели платна върху езерото, на необикновени, величествени сгради, издигащи се около него, с начупени, отразени във водата силуети.

Женева. Град на непостоянството.

* * *

Адвокатът Джоел Конвърс излезе от хотел „Ришмон“ и се озова в ослепителната утринна светлина на „Жарден Брунсвик“. Примижа, зави наляво и прехвърли дипломатическото куфарче в дясната си ръка. Той осъзнаваше важността на съдържанието му, но бе съсредоточен най-вече върху мъжа, с когото трябваше да се срещне на кафе и кроасан в „Льо Ша Боте“ — кафене на тротоара срещу езерото. „Повторна среща“ е по-точно казано, мислеше Конвърс, стига мъжът да не го беше сбъркал с някой друг.

Престън Холидей беше човекът, с когото трябваше да довърши преговорите, станали повод за появата му в Женева. Въпреки че оставаше съвсем малко работа — всъщност обикновени формалности, Холидей не беше юрист за подобна задача. Беше извън американския юридически екип, докаран от швейцарците, за да бъдат на равна нога с фирмата на Джоел. Сам по себе си този факт не означаваше, че Холидей няма право да участва в преговорите — човек със свеж поглед винаги беше преимущество, но да го издигнат до позицията на главен говорител беше най-малкото неправолинейно. И обезпокояващо.