«Метеоритът»

— Искаме да пратите сигнал за бедствие. Намалете радиочестотата на сто килохерца.

„Сто килохерца ли? — Геологът съвсем се смути. — Никой не може да засече сигнал с толкова ниска честота“.

— Злополука ли е станала?

Вторият вдигна автомата си и го насочи към главата му.

— Няма време за обяснения. Просто го направете.

Брофи с треперещи ръце настрои честотата.

Първият мъж му подаде картичка с няколко напечатани реда.

— Предайте това съобщение. Бързо.

Ученият погледна текста.

— Не разбирам. Тази информация не е вярна. Аз не съм…

Мъжът силно притисна дулото на автомата си към слепоочието му.

Докато Брофи предаваше странното съобщение, гласът му трепереше.

— Добре — каза първият мъж. — Сега се качете заедно с кучетата си в хеликоптера.

Под прицела на автоматите геологът подкара скимтящите хъскита и шейната към товарната рампа на вертолета. Веднага щом се качиха, той се издигна във въздуха и полетя на запад.

— Кои сте вие, по дяволите? — отново попита Брофи. Под канадката си се бе изпотил. „И какво означаваше това съобщение?!“

Мъжете не отговориха.

Когато хеликоптерът набра височина, през отворената врата нахлу вятър. Все още впрегнати в натоварената шейна, хъскитата заскимтяха по-силно.

— Поне затворете вратата — настоя ученият. — Не виждате ли, че кучетата ги е страх!

Мъжете не казаха нищо.

Вертолетът се издигна на сто и двадесет метра и рязко зави над върволица ледени пропасти и цепнатини. Изведнъж мъжете се изправиха. Мълчаливо хванаха тежко натоварената шейна и я блъснаха през отворената врата. Пред ужасения поглед на Брофи кучетата му напразно дращеха и се съпротивляваха на огромната тежест. Скоро вече летяха надолу. След миг заглъхна и протяжният им вой.

Брофи скочи и закрещя, но мъжете го сграбчиха, забутаха го към вратата. Геологът размахваше юмруци и се опитваше да отблъсне яките ръце, които го тласкаха навън.