«Алибито»

Сандра Браун

Алибито

ПРОЛОГ

Събота

Писъкът отекна в прохладната тишина на хотелския коридор.

Камериерката, която бе влязла в луксозния апартамент само преди секунди, се втурна навън от стаята, залитайки, като викаше за помощ и тропаше отчаяно по вратите на другите гости. По-късно шефът й щеше да я порицае заради тази истерична реакция, но сега не бе в състояние да овладее уплахата си.

За неин ужас, този следобед почти никой от гостите не бе в стаята си. Повечето бяха излезли да разгледат уникалните исторически забележителности на Чарлстън. Но най-сетне успя да събуди един човек от Мичиган, който все още не бе свикнал с горещината и се бе прибрал да подремне.

Макар и сънен, той бързо осъзна, че само нещо наистина ужасяващо би накарало камериерката да изпадне в такава истерия. Преди да проумее смисъла на несвързаните й думи, позвъни на рецепцията и вдигна на крак целия персонал на горния етаж.

Двама полицаи от Чарлстън, чийто район включваше новооткрития хотелски комплекс „Чарлз Таун Плаца“, незабавно пристигнаха на местопроизшествието. Смутеният служител от охраната ги заведе до най-високата част на зданието, където камериерката се бе качила, за да изпълни следобедните си задължения, но бе открила, че усилията й са излишни. Обитателят на апартамента лежеше мъртъв на пода във всекидневната.

Полицаят коленичи до тялото.

— Господи, прилича на…

— Наистина е той — каза партньорът му, също толкова смаян. — Май ще избухне голям скандал, а?

(обратно)

ПЪРВА ГЛАВА

Той я забеляза в мига, когато влезе в шатрата.

Открояваше се дори сред множеството други жени с оскъдно лятно облекло. За негова изненада, бе сама.