«Предизвикателството»

Сандра Браун

Предизвикателството

Първа глава

Срещна го в коридора, докато слизаше за вечеря.

Съвсем не си го бе представяла по този начин. Видът му я порази. Няколко неща се случиха наведнъж — внезапно и рязко си пое въздух, сърцето й лудо заблъска и тя се долепи плътно до стената.

— Здравейте! Стреснах ли ви? — усмихна й се той. Зъбите му бяха бели и правилни. Широката му усмивка стопляше грубоватото му, почерняло от слънцето лице. Докато ъгълчетата на устните му бяха извити нагоре, едната от веждите му бе по-ниско, а другата се бе вдигнала нагоре, сякаш се мъчеше да стигне до немирния катраненочерен кичур, който бе паднал на челото му.

Това бе една необикновена усмивка. Приковаваща вниманието. Секси. Сърцето й биеше все така ускорено.

— Н-не — заекна тя.

— Леля Руби не ви ли каза, че идва нов наемател?

— Да, но аз…

Спря, защото не можеше просто да му каже, че си го бе представяла по-скоро като едва кретащ възрастен господин с жилетка и лула, а не с рамене, които препречваха целия коридор. Бе очаквала, че новият наемател ще има благо лице и кротка усмивка, а не такава, която я караше да мечтае за лудории и приключения.

Все още усмихнат, той остави на пода кашона с плочи и касети, който носеше, и й протегна ръка.

— Казвам се Трент Гамблин.

Рейна се поколеба, преди да поеме ръката му и да промърмори в отговор:

— Аз съм госпожица Рамзи.

Когато се осмели да вдигне очи към лицето му, забеляза, че усмивката му е станала още по-широка. Струваше й се, че се присмива на сковаността й.

— Имате ли нужда от помощ, господин Гамблин? — студено запита тя и издърпа ръката си.

— Мисля, че мога и сам да се справя, госпожице Рамзи.