«Светът е пълен с женени мъже»

Джаки Колинс

Светът е пълен с женени мъже

1

1 април 2007 — Цветница

— Когато бях петнайсетгодишна бях страхотна, абсолютно страхотна! Скъпата Мамичка изпитваше ужас да ме пусне да бъда самостоятелна; тя чувстваше, че непременно ще се върна бременна или нещо такова.

Говореше Клаудия Паркър. Слушаше Дейвид Купър. Клаудия беше в леглото. Беше много красиво момиче и го знаеше, а и Дейвид го знаеше, така че и двамата бяха щастливи. Тя имаше дълга, блестяща, пепеляворуса гъста коса, която се спускаше от двете страни на лицето й, и гъст бретон до веждите, който подчертаваше много големите й, извити като на котка очи. Лицето й имаше съвършени черти, с малък прав нос и сочни, сладострастни устни. Нямаше никакъв грим и никакви дрехи и беше завита единствено с тънък чаршаф.

Дейвид седеше на края на леглото. Беше четиридесетгодишен и изглеждаше на толкова. Имаше черна, леко къдрава коса и решително лице с правилни черти.

Носът му беше малко издаден и имаше очила с дебели рогови рамки. Беше мъж с подчертано мъжествено изражение и се радваше на голям успех сред другия пол.

— И така, най-накрая напуснах дома — продължи Клаудия. — Искам да кажа, че беше наистина невероятно и ужасно. Една нощ се измъкнах навън и никога вече не се върнах. Всъщност, срещнах онова чудесно момче, актьора, той ме доведе със себе си в Лондон и оттогава съм тук. — Въздъхна и се изви под чаршафа. — Имаш ли една цигара, мили?

Дейвид извади пакет цигари с филтър от джоба на пижамата си и й подаде една. Тя запали, дръпна дълбоко и продължи:

— Искаш ли да чуеш още от моята сензационна биография?

— Искам да чуя всичко за теб.

Тя се усмихна: