«Азбучните убийства»

Агата Кристи

Азбучните убийства

ГЛАВА I

ПИСМОТО

През юни 1935 година аз се завърнах от ранчото си в Южна Америка, за да прекарам около шест месеца в родината. Както всички други, и ние бяхме пострадали от стопанската криза и животът ни там не беше лесен. Имах да уреждам някои работи в Англия, които само моята лична намеса можеше да изведе до успешен край. Жена ми остана да наглежда ранчото.

Едва ли е необходимо да споменавам, че една от първите ми работи, когато пристигнах в Лондон, беше да потърся моя стар приятел Еркюл Поаро.

Намерих го настанен в един от най-модерните лондонски хотели. Аз го обвиних (и той се съгласи с мене), че е избрал именно тази сграда само поради правилните й геометрични форми и пропорции.

— Но да, приятелю, не мислиш ли, че това е една изключително приятна симетрия.

Отговорих му, че малко са прекалили с квадратните форми и намеквайки за един стар виц, попитах дали в този супермодерен хотел не искат от кокошките да снасят четвъртити яйца.

Поаро се разсмя от сърце.

— А, спомняш си за това? Слава богу, не. Науката не е накарала засега кокошките да се съобразяват с модерните вкусове; те все още снасят различни по големина и цвят яйца.

Аз огледах приятеля си с одобряващ поглед. Той изглеждаше чудесно — не беше остарял дори с един ден, откакто се виждахме за последен път.

— Ти си в отлична форма, Поаро — казах аз. — Изобщо не си остарял. Всъщност ако това е възможно. Бих казал дори, че имаш по-малко бели коси отпреди.

Лицето на Поаро светна.

— А защо да не е възможно? Това си е така.

— Искаш да кажеш, че косата ти се превръща от прошарена в черна, вместо от черна в прошарена?

— Точно така.

— Но това е научно невъзможно!

— Ни най-малко.

— Тогава поне е крайно необикновено. Изглежда неестествено.