Роберт ван Хюлик
Езерото, което не връщаше удавниците
Глава първа
Болен чиновник довършва необикновените си записки; Съдията Ди присъства на угощение, дадено в негова чест на Кораба на цветята.
Единствен богът, който пише книгата на нашия живот,
началото му знае и къде е краят — ако има край.
А ние смъртните не можем да четем небесното писание,
дори не знаем редовете му нагоре ли, надолу ли текат.
Ала съдията щом застане зад червената си маса,
добива божията власт върху живота и смъртта.
Но не и божието знание. Та нека той и ние помним,
че като съдим другите, сами сме подсъдими.
Едва ли ще се намери някой, който да каже, че двадесет години служба при нашия прославен император от династията Мин1 са дребна работа. Наистина, покойният ми баща служи петдесет години и умря като държавен съветник наскоро след като отпразнува седемдесетия си рожден ден. Аз навършвам четиридесет след три дни, но дано бог се погрижи да не съм жив дотогава.
По време на все по-редките мигове, когато изтерзаната ми мисъл се прояснява, аз се впускам в спомени по изминалите години — единственото утешение, което ми е останало.
Комментарии к книге «Езерото, което не връщаше удавниците», Роберт ван Хюлик
Всего 0 комментариев