«Златното божество»

Роберт ван Хюлик

Златното божество

Действащи лица

ДИ Жендзие

новоназначен съдия на Бънлай, окръг на североизточното крайбрежие на провинция Шантун

ХУН Лян

доверен помощник на съдията Ди и сержант в съдилището

МА Жун и ЦЯО Тай

верни помощници на съдията Ди

ТАН

старши писар в съдилището на Бънлай

ЮСУ

корейска проститутка

ЙЕ Бън

богат корабопритежател

БО Кай

негов служител

ГУ Мънпин

друг богат корабопритежател

Госпожа ГУ, по баща ЦАО

негова съпруга

ЦАО Хъсиен

техен баща, доктор по философия

КИМ Сан

служител на Гу Мънпин

ФАН Шун

главен чиновник в съдилището на Бънлай

БЕЙ Чу

изполичар на Фан Шун

БЕЙ Сунян

негова дъщеря

А Куан

скитник

ХАЙЮЕ

игумен на Храма на белия облак

ХУЙБЪН

старши монах на същия манастир

(обратно)

Предисловие

Със ЗЛАТНОТО БОЖЕСТВО започва кариерата на съдията Ди, който на трийсет и три годишна възраст поема първия си пост на окръжен магистрат — в Бънлай, пристанищен град до североизточния бряг на провинция Шантун.

По това време императорът от династия Тан Гаодзун (649–683) току-що е разпрострял китайското владичество над голяма част от Корея. Съгласно хронологията на КИТАЙСКИ ЗАГАДКИ съдията Ди пристига в Бънлай през лятото на 663 г.¹ По време на победоносния поход в Корея през есента на предходната година девойката Юсу е пленена и продадена като робиня. Цяо Тай е взел участие в похода от 661 г. като стотник.

Робърт ван Хюлик

(обратно)

Глава I

Трима приятели се разделят в крайградска пивница; окръжен магистрат среща на пътя си двама странстващи разбойници.

На най-горния етаж на пивница „Скръб и радост“ трима мъже бавно отпиваха от виното си, зареяли поглед към широкия друм, извеждащ от Северната врата на имперската столица. Открай време този стар триетажен ресторант, кацнал на един обрасъл с борове хълм, беше традиционно място, където столичните чиновници имаха обичай да изпращат приятелите си, тръгнали да заемат определените им постове в провинциалните окръзи из страната, и пак тук ги поздравяваха с „Добре дошли“ при завръщането им в столицата. Както личеше и от стиховете, гравирани на главния вход, името на пивницата произтичаше от двойното й предназначение.

Небето бе забулено в облаци, ситният безрадостен пролетен дъждец като че ли никога нямаше да спре. В гробището на гърба на хълма, плътно притиснати един до друг, двама гробари се бяха подслонили под клоните на стар бор.

Тримата приятели седяха пред скромен обяд. Часът на раздялата наближаваше. Течаха последните мъчителни минути, когато човек напразно се опитва да намери най-подходящите думи. И тримата бяха трийсетинагодишни. Двамата носеха брокатени шапки на младши секретари. Третият, когото изпращаха, беше с черната шапка на окръжен съдия.

Секретарят Лян с решителен жест остави чашата си на масата и намусено се обърна към младия магистрат:

— Най-много ме дразни фактът, че това, което се каниш да направиш, е абсолютно излишно. Само да бе поискал, можеше да станеш младши секретар в столичното министерство на правосъдието и да бъдеш колега на Ху. Щяхме да продължим да си живеем в столицата и ти…

Съдията Ди отегчено поглаждаше дългата си катраненочерна брада. Изведнъж прекъсна приятеля си:

— Вече много пъти сме говорили за това и аз… — той побърза да се овладее и продължи с извинителна усмивка: — Казвал съм ви, че ми е дошло до гуша да изучавам престъпления… на книга.

— За това не е нужно да напускаш столицата — отбеляза секретарят Лян. — Няма ли достатъчно интересни случаи тук? Какво ще кажеш за старшия секретар на финансовия съвет, ако не се лъжа, казваше се Уан Уандъ? Онзи злодей, дето уби държавен служител и офейка с трийсет златни слитъка от съкровищницата… Ху Куан, главен секретар на съвета и чичо на нашия приятел, всеки ден чака новини от съда. Не е ли така, Ху?

Лицето на третия мъж, който носеше отличителните знаци на секретар на столичния съд, придоби тревожно изражение. Той се поколеба за миг, после отговори:

— Все още нямаме никаква представа, къде се е дянал този негодник. Това е интересен случай, Ди.

— Както знаете — безразлично каза съдията Ди, — с този случай се занимава самият председател на съда. Всичко, което сме видели от него досега, са няколко копия на документи. Книжа и само книжа!

Той се пресегна към оловната кана и напълни с вино празната си чаша. Всички се бяха умълчали. След известно време секретарят Лян проговори:

— Можеше поне да избереш някой по-добър окръг, а не Бънлай, това мрачно, мъгливо и дъждовно място, надалеч от морския бряг. Не си ли чувал зловещите истории, които се разправят за тези земи още от древни времена? Казват, че в бурни и дъждовни нощи мъртъвците излизали от гробовете си, а в мъглата, довяна откъм океана, витаели страховити призраци. Говори се даже, че из тамошните гори още бродели тигри върколаци. А на всичко отгоре и да заемеш мястото на убит човек! Всеки разумен мъж би отказал такъв пост, ако му го предложат, а ти дори сам се натискаше за него.

Младият магистрат почти не го слушаше. По едно време възкликна въодушевено: