«Царицата на нощта»

Основни персонажи:

Диоклециан: старият император, вече абдикирал

Максенций: бивш император на Западната империя, победен и убит от Константин при Милвийския мост

Константин: новият император на Западната империя

Елена: майка на Константин, императрица и Августа

Лициний: император на Източната империя

ИМПЕРСКИ СЛУЖИТЕЛИ:

Анастасий: християнски свещеник и писар, секретар на Елена

Бур: германски наемник, началник на телохранителите на Елена

Крис: управител на двореца

Офелион: императорски шпионин

Касий Херея: императорски шпионин

ОТ ХРАМА НА ХАТОР:

Сезотен: велик жрец

ОТ ВИЛА „КАРИНА“:

Карин: сенатор и търговец

Антония: негова дъщеря

Теодор: актьор

Полибий: собственик на кръчмата

Попея: негова незаконна жена

ОТ ВИЛА „АВРЕЛИАН“:

Аврелиан: военачалник

Урбана: втора съпруга на Аврелиан бивша куртизанка

Касия: близка приятелка на Урбана

Александър: единствен син на Аврелиан от първата му жена

Каска: лекар

Леарт: евнух

ОТ „ГРИЗАЧИТЕ“:

Постул: центурион

Статил: декурион

Криел: конник

Секунд: конник

Петилий: конник

Луций: конник

ОТ ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА:

Милтиад: папа, епископ на Рим

Силвестър: помощник на Милтиад, главен свещеник на християнската общност в Рим

ОТ „МАГАРИЦИТЕ“:

Полибий: собственик на кръчмата

Попея: негова незаконна жена

Океан: бивш гладиатор

Януария: слугиня

Клавдия: племенница на Полибий

Муран: гладиатор

Симон: Стоика, философ

Петроний: Сводника

Салуст: Издирвача

Извинявай: прислужник в кръчмата

Калигула: котаракът на кръчмата

Апулей: аптекар

Калиста: съпруга на Апулей

Венуций: лозар

Торкват: бръснар

Нарцис: бивш балсаматор

Меркурий: вестоносец на кръчмата

(обратно)

Въведение

По време на процеса срещу Христос, Пилат, както разказват Евангелията, поискал да освободи затворника. Спрял го викът, че ако направи това, „няма да е приятел на Цезаря“. Според коментаторите Пилат усетил заплахата. Дори римският губернатор и държавните чиновници били наблюдавани най-внимателно от тайни агенти на императора, от agentes in rebus, буквално „онези, които правят нещата“. Римската империя имала и военни, и цивилни полицейски сили и макар че двете се различавали в задълженията си, би било неточно да твърдим, че разполагала с нещо като съвременните детективи или тайни разузнавателни служби. Вместо това императорът и водещите политици заплащали огромни суми на доносници и шпиони, които често трудно можели да бъдат контролирани. Както сухо отбелязва Уолсингам¹, главният шпионин на Елизабет I: „Той не е бил съвсем сигурен за кого работят собствените му хора, за него или за опозицията.“

Agentes in rebus представлявали отделна класа сред ордата събирачи на слухове, доносници и понякога извънредно опасни шпиони. Те работели лично за императора и тяхното свидетелство бързо можело да сложи край на нечия обещаваща кариера. А това било често срещано през кървавия и изпълнен с интриги период от началото на IV в. сл. Хр.

Император Диоклециан² разделил империята на Източна и Западна. Всяка част имала собствен император и негов помощник, носещ титлата цезар. Империята страдала от икономически проблеми и нападения на варвари. Нейната държавна религия била заплашена от набиращата все повече сили християнска църква, чието присъствие се усещало на всяко социално равнище във всички провинции.

В 312 г. сл. Хр. младият военачалник Константин³ с подкрепата от майка си Елена, британка по произход, която вече флиртувала с християнската църква, решил да завземе Западната империя. Той прекосил Италия и се срещнал със съперника си Максенций⁴ при Милвийския мост. Според Евсевий⁵, биографът на Константин, бъдещият император имал видение на кръст, под който стояли думите: In hoc signo vinces — „С този знак ще победиш“. Константин, продължава разказът, заповядал на войските си да приемат християнския символ и спечелил блестяща победа. Той разгромил Максенций и го убил, а после потеглил срещу Рим. Така Константин станал император на Запада, а негов единствен съперник оставал Лициний⁶, който управлявал на Изток. Под силното влияние на майка си, Константин поел юздите на управлението и започнал преговори с християнската църква, за да сложи край на вековете гонения. Но във всекидневния живот продължавали да властват интриги и убийства. В Рим имало много недовършени дела и agentes in rebus били непрекъснато заети. Елена покровителствала християнската църква, но скоро разбрала, че интригите и убийствата там са също толкова разпространени, колкото и в двора…

(обратно)

Пролог

Северна Британия: 296 г. сл. Хр.

Жребият е хвърлен.

Светоний, „Дванадесетте цезари“

Пиктите