«Урагири»

Пролог

Япония

Период Генроку¹, година II, месец V (юни 1690)

Белият глобус на слънцето се издигна сред плаващите облаци над източните хълмове отвъд пристанището в Нагасаки на остров Кюшу, най-западния от четирите главни острова на Япония. Гористите склонове тънеха в мъгла, а откъм накацалите по хълмовете храмове се носеше призрачен камбанен звън и отекваше над величествения дом на губернатора и над сламените покриви на градските къщи. Летният бриз полюшваше платната на акостиралите в пристанището рибарски лодки, китайски джонки и чуждоземни кораби от Арабия, Корея и Тонкин². Покрай наблюдателните кули и високите, потънали в зеленина крайбрежни скали се плъзгаше патрулна баржа.

Приглушени скръбни ридания някъде откъм покрайнините на града оповестиха появата на мрачно шествие. Оглавяваха го висши служители на Нагасаки — самураи на коне, облечени в черни ритуални роби и качулки; следваха ги пеша около четиристотин по-нисши сановници, слуги и търговци. Най-накрая вървеше отряд воини, въоръжени с мечове и копия, плътно обградили пребледнял от ужас пленник.

— Не! — стенеше окованият самурай, докато процесията се изкачваше по хълма. Дрехите и мечовете му бяха отнети и само една препаска закриваше слабините му. Опита се да се отскубне, но тежките вериги препънаха глезените му и въжетата се впиха в китките на вързаните му ръце. Пазачите го смушкаха с копията си да продължи нагоре по пътеката. — Невинен съм! Това не е истина!